Пълнозърнест хляб – наистина с цялото зърно

За пълнозърнест хляб се предпочитат ръж или пшеница но често се използват и спелта, двузърнест лимец, ечемик и овес. Освен от пълнозърнесто брашно, пълнозърнестият хляб се състои от вода, мая и сол. При хляб с квас млечнокиселите бактерии се добавят като набухвател. Заедно с дрождените гъбички те осигуряват втасването на хляба. Някои видове зърнени култури могат да се пекат само като заквасено тесто. Това гарантира, че жизненоважните вещества в пълнозърнестото брашно могат да се оползотворят по-добре по време на хранене. Другите съставки според вида хляб могат да бъдат подправки, ядки, семена.

Историята на хляба датира отпреди 10 000 години. От него до днес са се появили няколко хиляди вида хляб.

Пълнозърнестият хляб е чест гост на нашата трапеза. Особено вкусен е с ароматно сирене, но въображението няма граници при гарнирането на филийките пълнозърнест хляб. Пълнозърнестият хляб може да се съхранява най-много седмица. За тази цел трябва да се съхранява в кутия за хляб на тъмно и сухо място. Ако искаме да го запазим за по-дълго време, трябва да го замразим. 

Тъй като при производството на пълнозърнестото брашно се смилат и люспите на семената и кълновете, брашното изглежда по-тъмно от традиционното типово брашно. Благодарение на частите от люспата пълнозърнестото брашно съдържа фибри, а поради съвместната обработка на кълновете – разнообразни хранителни вещества. От друга страна типовите брашна са видове брашна, които се различават по класа на смилане на зърното. Колкото по-нисък е типът на брашното, толкова по-малко вещества се съдържат в него. Например при пшеничното брашно тип 405, т.нар. екстракционно или бяло брашно, се смила само ендоспермът на зърнената ядка.