Булгур – алтернатива на ориза

Булгурът е предварително сварена пшеница, от която след процес на изсушаване се отстраняват триците. Булгурът е основен хранителен продукт в Близкия изток. Известни ястия от булгур са табуле, ливанска салата от булгур, кисир и пилаф от булгур. Разликата между него и кускуса се състои в производството. При кускуса смляното зърно се овлажнява, което води до образуване на бучки. За да се получат накрая дребните зърна, характерни за кускуса, той се смила допълнително. Булгурът първо се накисва, след това се вари на пара, изсушава се и се нарязва на малки зрънца. Тъй като булгурът е вече предварително сварен, при обработката му в кухнята вече не е необходимо да се вари, а само да се залее с гореща вода.

Булгурът идва от Близкия изток и се състои от пшеница, която произхожда от Месопотамия и се отглежда от около 12 000 години. На арабски език „булгур“ означава „варен“. Първоначално пшеницата се е използвала изключително за производството на хляб. Преди около 4 000 години хората са започнали да правят булгур. 

Вече свареният булгур не е необходимо да бъде варен повече. За допълнителна обработка е достатъчно заливане с гореща вода. Например в салати от булгур, булгур със зеленчуци на тиган, печен булгур или пържени питки от булгур. В ястия на тиган булгурът може да се комбинира с нахут и леща. Пакетираният булгур обикновено може да бъде съхраняван и е годен за много дълъг период от време. Отворената опаковка трябва да се съхранява на хладно, тъмно и сухо място, например в кутия за съхранение. При оптимални условия булгурът може да се съхранява в продължение на около шест месеца.

Тъй като булгурът се произвежда внимателно, той е особено лесно смилаем. Тъй като е преработено цялото зърно, той е богат и на витамини, минерали и баластни вещества. Затова булгурът е висококачествена храна, която има засищащ ефект.