Зърнени храни – незаменими в кухнята
Зърнените храни са може би най-важната храна за човека. Разнообразието от тези продукти е огромно. Пшеницата, ечемикът, ръжта, царевицата, овесът, просото и спелтата са ясно разпознаваеми в необработен вид, но колкото повече са преработени, толкова по-малко забележими са като съставки в храните.
Зърнените храни имат следните специални качества
Независимо дали става дума за тестени изделия, мюсли, хляб и хлебчета – вече не можем да си представим храненето без зърнени храни и зърнени продукти. Други зърнени продукти са шрот, нишесте, грис, трици, булгур, зърна, натрошени зърна и люспи. Колкото по-голяма част от зърното се съдържа в смления продукт, толкова повече вещества от неговия състав преминават в готовия хранителен продукт.
Други зърнени продукти са брашно, нишесте, грис, трици, булгур, перлен ечемик, овесени ядки и люспи. Колкото повече зърно се съдържа в смления продукт, толкова повече ценни съставки може да се открият в получената храна. Брашното е вероятно най-известният продукт, произвеждан от зърно. Производството му от поколения е дело на мелничари. Докато преди индустриалната революция за задвижване на инструментите за смилане са използвани вятърни и водни мелници, сега в процеса активно участват технологиите.
Брашното – важна основна храна
Брашното е една от основните храни в съвременното общество. То е необходимо за печене на пшенични продукти като хляб и хлебчета, но също и на сладкарски изделия като сладкиши и торти. Също така то играе важна роля като добавка към други храни, например при производството на панировки или сосове. По принцип брашното и продуктите, произведени от него, са сред най-важните градивни елементи на хранителната пирамида и трябва да бъдат широко застъпени във всяка диета.
Откъде произхождат зърнените храни?
Царевицата произхожда от Латинска Америка, повечето зърнени култури са от Месопотамия, а оризът е култивиран в Китай. Всички сортове зърнени култури са разпространени в световен мащаб. Пшеницата и пшеничното брашно са едни от най-старите храни. Най-старите находки датират от около 7 800 години преди новата ера и произхождат главно от района на Месопотамия. Днешните сортове зърнени култури произлизат от кръстосването на близкоизточни диви растения (див ечемик, див еднозърнест лимец, див двузърнест лимец), които са предшественици на днешните сортове като просо, ечемик, ръж, овес и пшеница.
Каква е сезонността на зърнените храни?
Зърнените сортове имат различно време за прибиране на реколтата. Тъй като могат да бъдат съхранявани, те са достъпни през цялата година.
За какво може да се използват зърнените храни и как се съхраняват?
Зърнените храни могат да се използват както за печене, така и за варене. Зелената спелта може да се използва за приготвяне на кюфтета, а грисът – за приготвяне на вкусна зърнена каша, която може да се обогати с плодове, например. Въображението не познава граници след преработването им в брашно: хляб, хлебчета, сладкиши, торти и дребни сладки – това са само някои от идеите. Зърнените храни трябва да се съхраняват на хладно, тъмно и сухо място и за предпочитане в затворени съдове.
Ето какво се съдържа в зърнените храни
По отношение на брашното може да се каже следното: Колкото по-голяма част от зърното е смляна, толкова по-висока е хранителната стойност и толкова повече съставки се съдържат. Чистото пълнозърнесто брашно е най-здравословното брашно от хранителна гледна точка поради абсолютното му съдържание на минерали, витамини и микроелементи, но то не е подходящо за всички печива. Липсва му свързваща способност, наричана още „глутеново свойство“.