Тиквички – вкусът на Средиземноморието

Тиквичките произхождат от Италия. Те принадлежат към градинските тикви, съответно към семейство Тиквови. Тиквичките са еднополови растения, което означава, че мъжките и женските цветове се намират върху едно растение. Листата на тиквичките са много по-малки от тези на по-големите им роднини – тиквите; те пускат много по-малко мустачета, отколкото листата на тиквите.

Тиквичките са продълговати, цилиндрични и твърди плодове. Вътрешността на тиквичката е с бял до светлозелен цвят и имат семена от светлокафяв до бял цвят. Има кръгли и продълговати тиквички, а оцветяването им варира от жълто, светло и тъмнозелено до оцветяване на райета 

Това е общото с по-големия им събрат – тиквата

Обикновено тиквичките се берат при дължина между 10 и 20 сантиметра. Ако се оставят да растат по-дълго (до пет килограма), кората им става твърда и достигат до размера на тиквите. Начините за съхранение на тиквичките също са подобни на тези на тиквите; те могат да се съхраняват и през зимата. Тиквичките се различават помежду си повече по форма и цветове и по-малко по вкус. 

Първоначално тиквичките се е появяват в Централна Америка, след което постепенно се разпространява в Европа в резултат на откриването на южноамериканския и северноамериканския континент. В Европа тиквичките се отглеждат главно в Италия и Испания, а извън Европа – също в САЩ.

Тиквичките са популярен зеленчук за печене на скара. Освен това се използват и за приготвяне на средиземноморски салати и яхнии. Чудесни са и за зеленчукова гарнитура. Като пресни зеленчуци, тиквичките могат да се съхраняват до една седмица. Най-добре е тиквичките да се съхраняват в хладилника.

Тиквичките са особено богати на витамин А, който е важен за очите. Освен това те са много нискокалорични и същевременно засищащи, поради което са идеална диетична храна и осигуряват изобилие от минерали.