Оризово брашно – безглутеново, мек вкус

Оризовото брашно зависи много от използвания вид ориз. Обикновено се използва брашно от бял ориз, но се предлага и брашно от кафяв ориз. Консистенцията на бялото оризово брашно е сравнима с тази на брашното от зърнени култури, въпреки че оризовото брашно е значително по-фино от приготвеното от зърнени култури. Брашното от бял ориз се получава от полирани оризови зърна, а брашното от кафяв ориз – от цяло кафяво зърно. Оризовото брашно се използва предимно в азиатската кухня и по природа не съдържа глутен.

Оризът се отглежда като културно растение от поне 7 000 години. За родина се счита Китай, откъдето се е разпространило оризовото растение. Археологически находки сочат, че ориз се е отглеждал и в Индия преди около 6 000 години.

Оризовото брашно може да се използва за печене и е алтернатива на нишестеното брашно, произвеждано от пшеница или картофи. В оризовото брашно обаче липсва глутен (глутенов протеин), затова то не е подходящо за печене на хляб. Понятието „глутен“ се отнася до смес от протеини, липиди и въглехидрати. Тази смес проявява специални еластични свойства при добавяне на вода и позволява добра структура на полученото тесто. Много зърнени брашна съдържат глутен и затова имат много по-добри свойства при печене. В азиатската кухня оризовото брашно се използва за приготвяне на нудли.

При готвене то може да се използва като свързващ агент подобно на нишестеното брашно. Особено в тайландската кухня фино смляното оризово брашно се използва в множество ястия. Използва се широко, например като свързващ агент в сосове, но е подходящо и за тесто за печене. При производството на сладкарски изделия брашното е особено подходящо като свързващо вещество за пудинг. Оризовото брашно трябва да се съхранява херметически затворено на сухо и тъмно място, в идеалния случай в затварящ се съд и при температура под 20 градуса по Целзий.

Оризовото брашно съдържа минералите калий, калций, магнезий и желязо. Противно на това то почти не съдържа витамини.