Чудни родни вкуснотии, както ги обичаме по нашите земи. Където кравите пасат най-сладко и киселото мляко е най-кисело. Където вием най-правите хора и най-витите баници. Където морето е най-черно, а сиренето — е не е ли най-бяло! Тук избираме най-дебелата сянка и най-тънките мезета, а седнем ли на масата – няма ставане. Брей! Това е българско!
Пътят на продуктите Брей!
Та има ли по-сладко от това
да топнеш залък в лютеничка?
Да гребнеш с лъжицата гъсто
българско кисело мляко с дъхаво
сладко от горски боровинки?
Да поръсиш с пиперец бялото
сирене? И кой гост не би се
почувствал като цар, ако го
посрещнеш с тънко нарязана
луканка и кана червено винце,
събрало в себе си кехлибарените
лъчи на слънцето и аромата на
българската земя?