Отбелязваме 116 години от обявяването на Независимостта!

На 22 септември 1908 г. е обявена независимостта на България от Османската империя. До този момент макар Северна и Южна България да са обединени под един скиптър след Съединението от 1885 г., страната остава княжество васално на Османската империя. Това означава, че не може да сключва международни военнополитически договори, както и няма право на дипломатически представители в други страни, приема икономическите задължения, наложени на Османската империя, както и да ѝ изплаща годишен данък.  

Няколко са външнополитическите фактори, които допринасят за успешния акт по обявяването на Независимостта. През 1908 г. в Османската империя е извършен преврат от т.нар. младотурци. През август става „Инцидентът Гешов“ – на официална вечеря в Цариград са поканени всички дипломатически представители с изключение на българския Иван Ст. Гешов. Целта на този акт е да се покаже васалното положение на Княжеството спрямо Османската империя. Гешов е отзован от Цариград, а комисарят на Високата порта (Османската империя) от България. Друг изключително важен фактор е желанието на Австро-Унгарската империя да анексира Босна и Херцеговина, която към онзи момент е окупирана за срок от 30 години според Берлинския договор. Целта е това двойно нарушение на договора (обявяването на България за независима държава и анексирането на Босна) да бъде прието по снисходително от Великите сили. 

Обявяването на Независимостта би било невъзможно без икономическите, образователни и отбранителни успехи на българската държава. Английският историк и публицист Хенри Чарлз Уудс в своята книга „Опасната зона на Европа” (The danger zone of Europe. Changes and problems in the Near East, Boston, Little, Brown and Company, 1911) пише: 

„След освобождението на княжеството през 1878 г. България се замогва постепенно. Населението постоянно нараства, българската армия е организирана ефективно, годишният износ нараства скокообразно и периодично. София, която през 1878 г. беше едно кално и занемарено селище, сега е процъфтяващ модерен град. Всяко село има своето държавно училище и се развива от ден на ден. Ето как през 1908 г. България се оказа достойна да заеме позицията на водеща сила в Ориента.“¹

На 22 септември 1908 г. с голяма тържественост Българската независимост е обявена с манифест на княз Фердинанд в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в старата столица Търново в присъствието на цялото правителство. Той завършва с думите: 

„Провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!“²