Гъша мас – спред за хляб

Гъшата мас е леко жълтеникава и впечатлява с ароматния си вкус. За производството ѝ е необходима мазнина от гъши дроб (подкожна мастна тъкан на гъската). Точката ѝ на топене е сравнително ниска – 25 градуса Целзий. За да се получи твърда консистенция, тя трябва да се охлади. Възможно е също гъшата мас да се смеси с други мазнини, например свинска мас или говежда лой, за да се постигне по-висока температура на топене. Смесената мас се обозначава по съответния начин на опаковката. Тя се характеризира със съдържание на ненаситени мастни киселини. Делът на полиненаситените мастни киселини е около 58%, на полиненаситените мастни киселини – около 11%, а на наситените мастни киселини – около 28%.

Гъшата мас е добре познато ястие в Померанската кухня, където често се използва като спред. При традиционния начин на приготвяне, суровата гъша мас се накисва за една нощ в купа с лук. Този процес се повтаря няколко пъти, накрая се изсушава върху дъска и се обработва допълнително. Сланината се смила с месомелачка, смесва се с настърган лук и подправки в тенджера и се приготвя.

Най-простата употреба на гушата мас е като спред върху филия хляб. Можем да я използваме и като основа за сосове или да я добавим при приготвянето на червено зеле. Домашно приготвената гъша мас може да се съхранява в продължение на месеци, а неотворената гъша мас, закупена в магазина – дори за по-дълъг период. Основно изискване за дълъг срок на годност е достатъчното осоляване.

Съдържащите се в гъшата мас полиненаситени мастни киселини са известни още като омега-3 мастни киселини. Ако гъската е отглеждана на свободна паша, съотношението на мастните киселини се променя в полза на полиненаситените мастни киселини.