Херинга – изобилстващ от протеини деликатес

Херингата принадлежи към семейството на костните риби и се среща в почти всички океани. Най-известните видове херинга са атлантическата херинга и сардината. Освен соленоводните видове съществуват и сладководни видове херинга.

Семейство селдови (Clupeidae) са роднини на сардината, хамсията и трицоната. Достигат до около 40 см, тялото им е издължено, вретеновидно и с люспи. Коремът е бял, а хълбоците са сребристи. Те се хранят с планктон и живеят в близост до брега и повърхността. Месото им е с наситен и характерен вкус. Имат твърда ламелна структура. Съществуват 57 вида и четири подсемейства. Сред видовете има такива, които живеят в сладка вода, както и други, които живеят в сладка и в солена вода.

• Зелената херинга е прясна, често цяла херинга и се доставя охладена с лед. Подходяща е за пържене. Пълната херинга представлява възрастна риба преди хвърляне на хайвера. В нея има голямо количество хайвер и семенна течност, а съдържанието на мазнини е много високо. Пълните херинги се продават пресни, мариновани или пушени. Херингата след размножаване е постна, без хайвер и семенна течност. Подходяща е за ролмопс или маринати.
• Ролмопсът представлява обезкостено филе от херинга, в което се завива зеленчук и се прикрепя с пластмасово или дървено шишче. Обикновено ролмопсът престоява повече от месец в марината със сол и оцет, с двадесет процента подправки и други растителни съставки. Херинга ролмопс е малка, навита на руло херинга с размер на хапка, с или без кожата. Тя се приготвя от лента, филе или половинка от херинга.
• Маринованата херинга е рибен продукт. Произвежда се от обезкостена херинга без вътрешности и без кожа. Обикновено маринованата херинга се предлага със или без растителни съставки за узряване в сосове, настойки, майонеза, сосове или масло. Маринованата херинга обикновено е с произход от Скандинавските страни.
• „Бюклинг“ е пушена херинга, приготвена от зелена, осолена херинга с крехко и меко месо. Пушената херинга е златиста на цвят и има опушен вкус. При пържене херингaтa се овалва в подправки и брашно и се изпържва. След това се маринова в оцет, подправки и сол. 
• Маринованата херинга представлява филе от херинга, мариновано в кисела марината от олио, оцет, дафинов лист, синапени семена и лук. Това кисело, обезкостено филе от херинга е популярно в комбинация с хлебни ролца. 

Херингата се консумира от хората от векове. Въпреки че херингата се среща почти навсякъде в седемте океана – например в моретата около Гренландия, Норвегия, Северна Америка, Беринговия проток, Корея, Япония и Калифорния – в Европа първоначалната ѝ употреба като храна датира от Средновековието. Тук тя се осолява и така се съхранява като храна за дълги морски пътувания или за зимата.

Сезонът за улов на херингата зависи преди всичко от температурата на водата в риболовните райони. По правило херингата започва да кълве при температура на водата от около седем градуса по Целзий. Риболовният сезон в Северно и Балтийско море може да продължи от февруари до ноември. В по-северните райони, сезонът на херингата обикновено е между март–април и септември-октомври. Уловът на херинга се осъществява при нормални метеорологични условия.

Херингата се характеризира с високо съдържание на омега-3 мастни киселини. Съдържа също и витамини от група В.