Брашно – основна съставка в печива

Брашното обозначава състоянието и степента на смилане на зърната. Понятието „брашно“ („Mehl“) произлиза от думата „смлян“ („gemahlen“), която описва процеса, при който зърното се превръща в брашно. Съществуват различни видове брашно, като не е задължително всички те да се състоят само от зърно.

За производство на брашно се използват много видове зърно: пшеница, ръж, спелта, двузърнест лимец, еднозърнест лимец, овес, ечемик, просо, царевица и ориз. След това отделните видове зърно се разделят на мека и твърда пшеница, както и на истинско зърно и псевдозърно. Бобовите култури като например соята, картофите и нишестето от маниока също се преработват в брашно, но те не са брашно в класическия смисъл на думата. Брашното се разделя на следните типове:

• светли типове брашно
• тъмни типове брашно
• пълнозърнесто брашно

Брашното е подчертано висококалорична и питателна храна. Средно брашното съдържа между 250 и 450 калории на 100 грама. В него се съдържат предимно големи количества въглехидрати (обикновено между 50 и 75% от калорийното съдържание). Въглехидратите съдържат и значително количество баластни вещества – между 2 и 15% от калорийното съдържание. Това гарантира висока степен на засищане с продуктите от брашно.

Ето какво още съдържа брашното:

Освен това брашното съдържа и голямо количество протеини – средно около десет процента от калорийното съдържание. Освен споменатите макронутриенти в брашното има и микронутриенти като например различни минерали: особено магнезий, калий, калций и желязо. Като цяло брашната са бедни на жизненоважни вещества.

Историята на брашното се простира няколко хиляди години назад. Още преди 13 000 години диви треви са били обработвани със сърпове и каменни остриета, след което са били смачквани и печени на открит огън в комбинация с вода. С уседналостта си човекът започнал да се занимава със земеделие, което довело до отглеждането на различни видове треви, а по-късно и на зърнени култури. В първите напреднали цивилизации узрелите зърнени култури са били смилани за първи път с големи мелнични камъни и след това изсушавани; в резултат на това е получено първото брашно, което по-късно е можело да бъде преработено в печива.

С изобретяването на вятърната мелница през Средновековието се достига следващият етап в производството на брашно. Тогава зърното се е смилало в брашно с помощта на мелничен камък, задвижван от вятъра. С началото на индустриалната епоха брашното се е произвеждало в промишлени мащаби, като преди това се е транспортирало до мелниците с баржи, а по-късно и с железопътен транспорт. 

Брашното се произвежда и днес на същия принцип, както и преди много години: С помощта на процес на смилане узрелите зърна първо се смилат и след това се изсушават. Брашно се използва под някаква форма в почти всяка култура. Поради това то се произвежда навсякъде и във всички климатични зони по света и съответно е достъпно през цялата година. 

Брашното е с подчертано висококалорично и осигурява много енергия. Затова при диета консумацията на хранителни продукти, съдържащи брашно, не е много разумна. Високата калоричност се дължи най-вече на нишестето, съдържащо се в брашното. Същевременно брашното и хранителните продукти от брашно са много засищащи, поради което са популярни като храна за вкъщи. Освен това брашното е и отличен източник на различни минерали като например магнезий, който предотвратява мускулни спазми, или калий, който е отговорен за предаването на сигналите в човешките нервни клетки.