Свежи подправки

Босилекът (Ocimum basilicum) е една от най-популярните подправки в света. Произхожда от тропиците на Азия и Африка, а в Европа е познат и се отглежда от векове. Oтличен източник на витамин К и А, желязо и фибри, особено характерен за средиземноморската и в частност италианската кухня. Незаменима съставка при приготвянето на пица, паста, различни видове доматени сосове. С него се приготвя и известният италиански сос Песто. Подходящ за ястия с месо, най-вече говеждо и птиче. Свежият босилек се съхранява в хладилник, увит в кухненска хартия или в леко влажна кърпа.

Градинската чубрица (Satureja hortensis) е едногодишно растение с малки зелени листа и розови цветове. Използва се надземната част, брана преди, по време или след цъфтежа. Суши се на сянка. Изсушената билка е със зелен цвят, характерна миризма и леко лют вкус.

През Античността чубрицата е била смятана за афродизиак. Пиперливият й вкус е бил любим на древните римляни, дълго преди първите товари с пипер да бъдат докарани от Индия. През Средновековието чубрицата се използвала за подправяне на кексове и други сладкиши.

Клончетата и листата на чубрицата са подходящи при ястия от леща и зрял фасул, при пълнежи за печени меса, зеленчуци и сарми. Стритата чубрица е вкусна прибавка към пастети и сандвичи с масло. Прилага се в колбасарството и за ароматизиране на сирена. Основна съставка е на българската шарена сол.

Освен като подправка, чубрицата се използва при стомашно-чревни заболявания, като болкоуспокояващо и укрепващо средство.

Копърът (Anethum graveolens) е бил познат още в Древна Гърция, а е популярен в Европа от времето на Карл Велики (IX в.). Той е източник на калций, минерали и флавоноиди. Като подправка се използват както семената, така и листата му /пресни или изсушени/ - за салати, сосове с кисело мляко или майонеза, ястия със сирена и в маринати. В традиционната българска кухня е незаменима съставка за таратор, супи, туршии, кисели краставички и др. Подходящ за постни ястия с тиквички, пресни картофи, зелен фасул, зеле, а също и за риба. Добре е свежият копър да се съхранява в хладилник.

Древните народи смятали, че хората които консумират магданоз са силни и по-здрави от камък. В днешно време всеки е убеден в неговите лечебни свойства. Отглеждат се всякакви сортове. За свежа листна маса се отглежда основно къдрав магданоз Petroselinum crispum (Curly).

Къдравия магданоз е богат на витамин С, А, В6, фолиева киселина, калий, желязо, магнезий, антиоксиданти. Използва се като подправка широко в българската кухня и при готвене се добавя накрая, за да не се губят полезните му свойства.

Магданозът (Petroselinum crispum) води началото си от средиземноморския регион на Южна Европа. Той е широко разпространен като подправка в кухните на Близкия изток, Европа и Америка. Богат на витамин А, С и К, желязо и флавоноиди. В българската национална кухня се използва предимно обикновеният, плосколистен магданоз, а къдраволистият е главно за декорация на ястия. Магданоз може да се прибави към всякакви ястия - супи, яхнии, салати, месни и зеленчукови блюда. Обикновено се добавя към края на готвенето или към вече готовото ястие. Необходимо е пресният магданоз да се съхранява в хладилник в плик.

Ментата (Mentha) е разпространена предимно в северния умерен пояс. Използва се широко в кулинарията, но има приложение и в козметиката. Богата на витамин С и А, манган и бета каротин. Придава аромат на плодови салати, сладоледи, кремове, конфитюри, напитки, алкохолни коктейли. Като подправка се комбинира чудесно с агнешко и пилешко месо, риба, картофи, морски деликатеси, яйца, зелени салати, зелен фасул. От нея се приготвя ароматен чай. Тя е и средство за прогонване на комари, а ментовото масло се използва срещу оси, мравки и хлебарки. Прясната мента се съхранява в хладилник, в хартиен плик.