Проектиране на градина – как да получим най-доброто?

Преди да започнеш да проектираш градината на мечтите си, трябва да си създадеш визия. Само малки промени ли ще въведеш, или ще направиш изцяло нова градина? Какви точно са условията – за необработен парцел ли става дума, или за занемарени храсти и трева до коленете, оставени от предишния собственик? Ако вече има засадени растения, трябва да решиш кои искаш да премахнеш и на кои можеш да върнеш пълния блясък с малко грижа.

Можеш да подходиш по следния начин:

• Измерваш общата площ или частта, по която искаш да работиш, и начертаваш скица.
• Ако градината е малка, е особено важно да знаеш точната площ, защото дори за тераса с места за четирима души са необходими около 20 m². Можеш да нарисуваме съществуващите елементи, например къщата и нейните входове, градински къщички, дървета и храсти.
• Можеш да отбележиш кои части в кои часове на деня са на слънце и кои са на сянка. От това зависят не само зоните за отдих, като терасата, но и изборът на подходящи растения. Повечето зеленчуци, цъфтящите и многогодишните растения например обичат слънчеви места. Впрочем местата с 8 часа слънчева светлина през лятото определяме като слънчеви, местата с 4 часа – частично сенчести, а всичко под тази граница се счита за сенчесто. В случай на по-късно засаждане е препоръчително да се консултирате относно условията на почвите със специалист.  
• Други аспекти на планирането са свързани с целта, за която ще служи градината. Дали създаваш цветно убежище за себе си, пространство за забавление на децата, или място за игра на домашното зайче? Какво много би искал да има – може би езерце или камина? Има ли някакви външни ограничения, наложени от строителните норми или от собствениците: например можеш ли да построиш градински навес, какви дървета можеш да засаждаш или отсичаш? Колко време можеш или желаеш да отделиш на проектирането на градина? Може би вече имаш определена естетическа визия за пространството.
• Сега вече можеш да отбележиш отделни зони на скицата и да планираш съответните места за сядане, площадки за игра, насаждения, пътеки и др. Доброто планиране е най-важната част, особено за малките градини.

Съвет: Можеш да изрежеш по-големите елементи на хартия, след което да ги местиш в плана на градината, за да визуализираш различни варианти. Помагала за планиране се предлагат и онлайн от магазините за строителни материали или градинските центрове.

Когато проектираш градина, трябва да помислиш за пътеката, по която ще минаваш. Какви са връзките между отделните части на градината? Например често ли ще ходиш от кухнята към повдигнатата леха и спираловидната леха с билки или често ли ще носиш растителни отпадъци от къщата до мястото за компост? Ако отговорът е „да“, е добре да помислиш за пътеки между тях. Те могат да бъдат направени от павета или естествен камък, чакъл или дървени стърготини. Когато избираш материали, трябва да се увериш, че те се съчетават хармонично с онези, използвани за пейките или огражденията на лехите. Вместо цели пътеки можеш да поставиш отделни „стъпала“.

Съвет: Можеш да маркираш планираните пътеки в градината с конец, за да минеш по тях и да ги визуализираш в пространството.

Всеки, който планира градинско пространство за деца, трябва да внимава да не засади отровни растения като златен дъжд (лабурнум) или тис. За да се предотвратят инциденти, можеш да покриеш езерцата с мрежа или просто да отложиш оформянето им с няколко години. Важно е също така да се планират сенчести зони, например с навеси, ако градината не осигурява достатъчно естествена сянка. Зеленчуковата градина насърчава градинарството и ученето, а храстите осигуряват място за гнездене на птици и насекоми, където малчуганите могат да ги наблюдават. В допълнение към тревната площ за игри може да се монтира постоянно оборудване за детска площадка. Около него трябва да се предвиди мека почвена покривка, например пясък или мулч от кора. Ако не искаш батутът да се набива на очи и да намалиш риска от нараняване, можеш да го поставиш ниско над земята.

При малките градини запазването на личното пространство от съседите и околните сгради е особено важно. Предлагат се огради, осигуряващи нужното уединение, изработени от пластмаса, дърво или евтин бамбук. За да не изглеждат толкова голи, можеш да засадиш бръшлян, лози и цъфтящи пълзящи градински растения, например клематис. Обраслите решетки осигуряват допълнително уединение през лятото. Прекрасно изглеждат и широколистните живи плетове, отгледани от резници или млади градински растения, например габър, който може да се закупи евтино на борсите за растения. Живият плет от храсти с горски плодове осигурява храна и убежище за насекоми и птици. Ако обаче не искаш естествената „ограда“ да се оголва през зимата, можем да посадим жив плет от вечнозелени градински растения, например арбовита, лъжлив кипарис или лигуструм. Вечнозелената медула също е цветна, подходяща е и за ограждане, расте бързо и достига височина до два метра. Живите плетове също така могат да се използват за тематично разделяне на градината, както и за оформяне на малки стени или отделни храсти.

Разбира се, цветните лехи са задължителна част от градината. Трябва да се увериш, че растенията са подредени по най-добрия възможен начин. Няколко високи многогодишни растения са добър фон. Освен дърветата има и други многогодишни растения, например делфиниум, флокс или лавандула. Те обичат слънчеви места. Хортензиите са подходящи за частична сянка. Можеш да оформим предната част на лехата с по-ниски цъфтящи и почвопокривни растения. За градини с малко дървета е задължително да помислиш за вертикалната ос в дизайна. Можеш да създадем структура и разнообразие с растения на различни височини или с помощта на розови арки. Цветовете и периодът на цъфтеж са основни при избора на растения. Малката градина лесно може да се претрупа, ако цветята не са подредени според времето за цъфтеж. Затова трябва определени цветни семейства да бъдат групирани заедно. През различните сезони цветовата гама може да се променя, например през пролетта цъфтят бели и лилави луковични градински цветя, следват розови тонове с божур и хортензия, а през есента акцентът се поставя върху ярките цветове на листата. Ако нямаш достатъчно познания, добър вариант е да купиш няколко растения от един и същи сорт и да ги разпределиш на групи на няколко места като обединяващ елемент. В плана на градината трябва да предвидиш и височината и широчината на многогодишните растения, за да им осигуриш достатъчно пространство.

Терасата създава връзка между къщата и градината, следователно трябва да хармонизира стилово и с двете. Съвет – ако няколко места в градината са подходящи за тераса или кът за отдих, можеш да изпробваш кое е най-идеалното място. Можеш да седнеш в градината по различно време на деня и да си представиш дали би могъл на това място да се насладиш на сутрешното кафе заедно с първите слънчеви лъчи или по-скоро предпочиташ перфектната гледка към залеза между къщите. 

Разполагаш и с различни възможности за избор на материал за градинска декорация. Дървената настилка изглежда топла и естествена, но трябва да се маже с лак на всеки няколко години и в крайна сметка изгнива. Популярна трайна алтернатива на дървените дъски е дървонапълнен полимерен композит – композитен материал, изработен от дърво и пластмаса. Плочите от естествен камък изглеждат различно в зависимост от камъка, гранитните плочи внасят аристократичен елемент, а разновидностите като пясъчник потъмняват. Естественият камък е скъп, но може да се окаже изгоден, ако планираш проектиране на градина за къща, тъй като е неразрушим. Тухлите са по-евтини и се предлагат в широка гама от цветове – от тъмночервено до нюанси с отблясък в синкаво или в сиво. С малко умение и творчество можеш да създадеш чудесни модели за места за сядане или необичайни форми за терасата. При изчисляване на разходите, не трябва да забравяш, че повечето повърхности се нуждаят от основа или бордюр, например от пясък или чакъл. При изчисляване на площта на терасата, разбира се, важно е да вземеш предвид колко души ще трябва да седят на нея, колко голяма е наличната градинска мебел, която искаш да поставиш тук, както и дали имаш нужда от камина, пясъчник или професионално барбекю. Фиксирани преградни елементи за защита на личното пространство, високи треви или практични сгъваеми стени могат да послужат като граница със съседите. 

При оформяне на градина и на фигури по настилката може да се използват органични форми като вълни или полукръгове, които предлагат хармоничен преход към околните Г-образни или триъгълни лехи, вътрешният двор може да създаде визуална ос към останалата част на градината, в края на която е поставен видим цъфтящ храст или декоративна вещ. От терасата трябва да се открива гледка към най-красивата част на малката градина. 

Най-базовият начин за засаждане на градина? Създаване на извънградска или вилна градина. До втората половина на XIX в. с това понятие се обозначават фермерските градини, в които се набляга на полезните растения. През цялата година в тази градина растат билки, плодове и зеленчуци, а от пролетта до есента градината на вилата изобилства с разноцветни градински цветя. Слънчевите площи са запазени за плодовете и зеленчуците, които растат в повдигнатите лехи. Полусянката е обозначена за дивите цветя и всичко, което цъфти. Специалната градина е заобиколена от местни храсти, например дива роза. Върбовите плетеници служат за домашна ограда или за фон на все още растящите разсади. Сухите каменни стени също се вписват чудесно в тази картина. Тук компостът е основен компонент, тъй като осигурява тор и почва. Той трябва да бъде частично на сянка, т.е. на достатъчно топло, за да започне процес на ферментация. Подобна градина е не само радост за окото, но също така е идеалното място за дивите гости, като например пеперуди, птици, гущери и таралежи.

Най-подходящото време за създаване на вилна градина е есента, когато можем да започнеш изграждането на повдигнатите лехи. За начало са достатъчни три-четири лехи, в които на ротационен принцип се засаждат зеленчуци и ягоди. Така силните растения като тиквите, праза или картофите винаги са следвани от слабите, като ягодите или марулята. Фасулът насища почвата с азот и я подготвя за засаждането на следващата по-тежка култура. Начинаещите могат да започнат с по-прости за отглеждане растения – билки и салата. Ако искаш да береш свои собствени плодове, можеш да засадиш ягодоплодни храсти, например касис, или малки плодни дръвчета.

Ако времето ти е ограничено, но все пак желаеш да се възползваш в максимална степен от градината, трябва внимателно да определиш приоритетите си. Една градина, която не изисква особена поддръжка, може да се състои просто от морава с няколко многогодишни растения. Вместо да жертваш цъфтежа, можеш да създадем градина, която се състои предимно от цветни лехи и пътеки, но с голяма слънчева тераса, така че да няма нужда да косиш тревата. Освен това можеш да спестим време с автоматично напояване. Съвременните системи за напояване, например изскачащите разпръсквачи или капковото напояване пестят не само време, но и разход на вода. Подземната спринклерна система е система за поливане на тревни площи, която е заровена в земята и се повдига от налягането на водата, но се намира под земята, когато не е активна, съответно не пречи на грижата за тревните площи. Прясно засаденият жив плет за ограда, зеленчуковите лехи и саксийните растения на терасата се възползват от икономично поливане със система за капково напояване. Ако желаеш да използвашо по-естествен подход, можеш да опиташ и с глинени съдове за напояване, така наречените „Ollas“. Тези неполирани глинени съдове с вместимост няколко литра се вкопават например в повдигнатата леха, пълнят се с вода и се запечатват. Чрез глината водата се просмуква равномерно в околната леха – без никакво електричество. След това просто се пълнят отново. По този начин зеленчуците се поливат отдолу, като глиненият съд трябва да се пълни с вода на всеки 4-5 дни.