Проектиране на градина – как да получим най-доброто?

Преди да започнем да проектираме градината на мечтите си, трябва да си направим равносметка. Това само малки промени ли ще бъдат или говорим за за изцяло нова градина? Стоим ли в момента върху необработен парцел в ново строителство или сред занемарените храсти и неокосената висока до коленете трева на предишния наемател? Ако вече има засадени растения, можем да решим кои могат да останат и кои ще възвърнат пълния си блясък с малко подрязване.

В този случай процедираме по следния начин:

• измерваме общата площ или площта, която искаме да преобразуваме и начертаваме скица.
  
• Ако разполагаме с малка градина може да е особено важно да знаем колко квадратни метра можем да очакваме, защото дори за тераса с места за четирима души са необходими около 20 m². Можем да нарисуваме съществуващите елементи, например къщата и нейните входове, градински къщички, дървета и храсти.
  
• Можем и да отбележим кои зони в кои часове на деня са на слънце и кои са на сянка. От това зависят не само зоните за отдих, като терасата, но също изборът на подходящи растения. Повечето зеленчуци в зеленчукова градина, цъфтящите растения и многогодишние растения, например, обичат слънчеви места. Впрочем местата с 8 часа слънчева светлина през лятото са слънчеви, местата с 4 часа са частично сенчести, а всичко под тази граница се счита за сенчесто. В случай на по-късно засаждане, препоръчително е възлагане на проверка на условията на почвите на специалист.  
  
• Други аспекти на планирането са свързани с целта, за която ни е нужна градината. Дали създаваме цветно убежище лично за себе си, пространство за забавление на децата или място за игра на домашното зайче? Какво наистина бихме искали да имаме – езерце или камина? Има ли някакви външни ограничения, наложени от строителните норми или от собствениците, напр. можем ли да построим градински навес, какви дървета можем да засаждаме или отсичаме в жилищната зона? Колко време можем или желаем да отделим на проектирането на градина? Може би вече имаме определена естетическа визия за дизайн на градината.
  
• Можем вече да дефинираме отделни зони на скицата и да планираме съответните места за сядане, площадки за игра, насаждения, пътеки и др. Доброто планиране е най-важно, особено за малките градини.
  
• Съвет – можем да изрежем по-големи елементи на хартия, след което да ги местим в плана на градината, за да визуализираме различни оформления за проектиране на градината. Помагала за планиране се предлагат и онлайн от магазините за строителни материали или градинските центрове.
  

Когато правим проектирането на градина, трябва да помислим за градинската пътека, по която често ще минаваме. Какви са връзките между отделните елементи на градината? Например, често ли ще ходим от кухнята към повдигнатата леха и спираловидната леха с билки, или често ли ще ходим с растителни отпадъци от къщата до мястото за компост? Ако отговорът е „да“, можем да искаме да създадем тези пътеки. Градинските пътеки могат да бъдат направени от павета или естествен камък, чакъл или дървени стърготини. Когато избираме материали, трябва да се уверим, че те се съчетават хармонично с материалите, използвани за пейките или огражденията на лехите. Вместо непрекъснати пътеки можем да поставим отделни стъпала. Съвет – можем да маркираме планираните градински пътеки с конец, за да се разхождаме по тях и да ги визуализираме в пространството.

Всеки, който планира градина за деца, трябва да внимава да не засажда отровни растения като златен дъжд (лабурнум) или тис. За да се предотвратят инциденти, езерцата могат да се покрият с мрежа или оформянето им може направо да се отложи за след няколко години. Важно е също така да се планират сенчести зони, например с навеси, ако градината без дървета не осигурява достатъчно естествена сянка. Зеленчуковата градина насърчава градинарството и ученето, а местните храсти осигуряват място за гнездене на птици и насекоми и приканват малчуганите да ги наблюдават. В допълнение към тревната площ за игри, може да се монтира постоянно оборудване за детска площадка. Около него трябва да се предвиди мека почвена покривка, например пясък или мулч от кора. Ако не искаме батутът да се набива на очи и да намалим риска от нараняване, можем да го поставим много близо до земята. 

Особено при малките градини, защитата на личното пространство от съседите и околните сгради е важна стъпка при планирането. Предлагат се огради, осигуряващи нужното уединение, изработени от пластмаса, дърво или евтин бамбук. За да не изглеждат толкова голи, можем да засадим бръшлян, лози и цъфтящи пълзящи градински растения, например клематис. Обраслите решетки осигуряват допълнително уединение през лятото. Прекрасно изглеждат и широколистните живи плетове, отгледани от резници или млади градински растения, например габър, който може да се закупи евтино на борсите за растения. За насекомите и птиците живият плет от храсти с горски плодове осигурява храна и убежище. Ако обаче не искаме естественият екран за уединение да се оголва през зимата, можем да изберем жив плет за ограда от вечнозелени градински растения, например арбовита, лъжлив кипарис или лигуструм. Вечнозелената медула също изглежда цветна, подходяща е и за жив плет за ограда, расте бързо и достига височина до два метра. Живите плетове също така могат да се използват за тематично разделяне на градината, както и за оформяне на малки стени или отделни храсти.

Разбира се, цветните лехи са задължителна част от дизайна на градината. Трябва да се уверим, че растенията са подредени по най-добрия възможен начин. Няколко високи многогодишни растения са добър фон. Многогодишните растения включват видове, които не са дървесни над земята: например делфиниум, флокс или лавандула. Те обичат слънчеви места. Хортензиите са подходящи за частична сянка. В предната част на лехата можем да я оформим с по-ниски цъфтящи растения и почвопокривни растения. За градини с малко дървета винаги трябва да мислим особено много за вертикалната ос в дизайна. Можем да създадем структура и разнообразие с растения на различни височини или с помощта на арки от рози и решетки. Цветовете и периодът на цъфтеж са на фокус при избора на растения. Дизайн на малка градина лесно може да се претрупа, ако градинските цветя не са подредени според цъфтежа. Затова се ангажираме с концепция за цветовете, така че определени цветни семейства да бъдат групирани заедно. През различните сезони цветовата гама може да се променя, например през пролетта цъфтят бели и лилави луковични градински цветя, следват розови тонове с божур и хортензия, а през есента акцентът се поставя върху ярките цветове на листата. Ако нямаме необходимите познания, добър вариант е да купим няколко растения от един и същи сорт и да ги разпределим на групи и на няколко места като обединяващ елемент. В плана на градината трябва да предвидим и височината и широчината на многогодишните растения, за да им осигурим достатъчно пространство.

Терасата създава връзка между къщата и градината, следователно трябва да хармонизира стилово и с двете. Съвет – ако няколко места в градината са подходящи за тераса или кът за отдих, можем да изпробваме кое е най-идеалното място. Можем да седнем в градината по различно време на деня и да си представим дали бихме могли на това място да се насладим на сутрешното кафе заедно с първите слънчеви лъчи или по-скоро предпочитаме перфектната гледка към залеза между къщите. 

Разполагаме и с различни възможности за избор на материал за градинска декорация. Дървената настилка изглежда топла и естествена, но трябва да се маже с лак на всеки няколко години и в крайна сметка изгнива. Популярна трайна алтернатива на дървените дъски е дървонапълнен полимерен композит – композитен материал, изработен от дърво и пластмаса. Плочите от естествен камък изглеждат различно в зависимост от камъка, гранитните плочи внасят аристократичен елемент, а разновидностите като пясъчник потъмняват. Естественият камък е скъп, но може да се окаже изгоден, ако планираме проектиране на градина за къща, тъй като е неразрушим. Тухлите са по-евтини и се предлагат в широка гама от цветове – от тъмночервено до нюанси с отблясък в синкаво или в сиво. С малко умение и творчество можем да създадем чудесни модели за места за сядане или необичайни форми за терасата. При изчисляване на разходите, не трябва да забравяме, че повечето повърхности се нуждаят от основа или бордюр, например от пясък или чакъл. При изчисляване на площта на терасата, разбира се, важно е да вземем предвид колко души ще трябва да седят на нея, колко голяма е наличната градинска мебел, която искаме да поставим тук, както и дали имаме нужда от камина, пясъчник или професионално барбекю. Фиксирани преградни елементи за защита на личното пространство, високи треви или практични сгъваеми стени могат да послужат като граница със съседите. 

При оформяне на градина и на фигури по настилката може да се използват органични форми като вълни или полукръгове, които предлагат хармоничен преход към околните Г-образни или триъгълни лехи, вътрешният двор може да създаде визуална ос към останалата част на градината, в края на която е поставен видим цъфтящ храст или декоративна вещ. От терасата трябва да се открива гледка към най-красивата част на малката градина. 

Най-базовият начин за засаждане на градина? Създаване на извънградска или вилна градина. До втората половина на XIX в. с този термин се обозначават отглежданите от фермерите градини, в които се набляга на полезните растения. През цялата година в тази градина растат билки, плодове и зеленчуци, а от пролетта до есента градината на вилата е обсипана с разноцветни градински цветя. Слънчевите площи са запазени за плодовете и зеленчуците, които покълват в повдигнатите лехи. Полусянката е запазена за дивите цветя и всичко, което цъфти. Специалната градина е заобиколена от местни храсти, например дива роза. Върбовите плетеници служат за домашна ограда или за фон на все още растящите разсади. Сухите каменни стени също се вписват чудесно в тази картина. Тук компостът е основен компонент, тъй като осигурява тор и почва. Той трябва да бъде частично на сянка, т.е. на достатъчно топло, за да започне процес на ферментация. Подобна градина е не само радост за окото, но също така е идеалното място за дивите гости на градината, като например пеперуди, птици, гущери и таралежи.

Най-подходящото време за създаване на вилна градина е есента, когато можем да започнем изграждането на повдигнатите лехи. За начало са достатъчни три-четири лехи, в които на ротационен принцип се засаждат зеленчуци и ягоди. Така силните растения като тиквите, праза или картофите винаги са следвани от слабите растения като ягодите или марулята. Фасулът зарежда почвата с азот и я подготвя за засаждането на следващата по-тежка култура. Начинаещите могат да започнат с по-прости за отглеждане растения – билки и салата. Ако искаме да берем свои собствени плодове, можем да засадим ягодоплодни храсти, например касис, или малки плодни дръвчета в градската градина.

Онези от нас, чието време е ограничено, но все пак желаем да се възползваме в максимална степен от градината, трябва внимателно да определим приоритетите си. Една градина, която не изисква особена поддръжка, може да се състои просто от морава с няколко многогодишни растения. Вместо да жертваме цъфтежа, можем да създадем градина, която се състои предимно от цветни лехи и пътеки, но с голяма слънчева тераса, така че да няма нужда да косим тревата. Освен това можем да спестим време с автоматично напояване. Съвременните системи за напояване, например изскачащите разпръсквачи или капковото напояване пестят не само време, но и разход на вода. Подземната спринклерна система е система за поливане на тревни площи, която е заровена в земята и се повдига от налягането на водата, но се намира под земята, когато не е активна, съответно не пречи на грижата за тревните площи. Прясно засаденият жив плет за ограда, зеленчуковите лехи и саксийните растения на терасата се възползват от икономично поливане със система за капково напояване. Онези от нас, които желаем да използваме по-естествен подход, можем да опитаме и с глинени съдове за напояване, така наречените „Ollas“. Тези неполирани глинени съдове с вместимост няколко литра се вкопават например в повдигнатата леха, пълнят се с вода и се запечатват. Чрез глината водата се просмуква равномерно в околната леха – без никакво електричество. След това просто се пълнят отново. По този начин зеленчуците се поливат отдолу, като глиненият съд трябва да се пълни с вода на всеки 4-5 дни.