Киноа – зърнена суперхрана от Андите

Наименованията „просо“ или „ориз“ за киноа са доста подвеждащи, тъй като културното растение изобщо не принадлежи към семейството на тревистите растения, а към рода на хеноподий и категорията на щировите растения. Така от ботаническа гледна точка южноамериканското културно растение е много по-близко до червеното цвекло, манголда или спанака. 

Киноата като псевдозърнена храна

От растението киноа могат да се използват както семената, така и листата. Листата са особено богати на минерали и са популярни не само като зеленчук, но и като салата. От друга страна, семената на това разностранно растение наподобяват до известна степен зърно. Поради тази причина киноата често бива наричана „псевдозърнена култура“.

По отношение на хранителните стойности тя превъзхожда много от традиционните зърнени култури.  Особено съдържанието на магнезий и желязо е над средното. Киноата се смята и за отличен източник на протеини. Тъй като не съдържа глутен, може да служи като заместител на зърнените култури в случай на непоносимост към глутен. Наименованието „псевдозърнена култура“ е вярно и в друго отношение, тъй като от семената на растението действително може да се вари бира.

Киноата произхожда от Андите в Южна Америка, където се отглежда от повече от 5 000 години, особено на височина 4 000 метра. 

Доста дребните семена (с големината на синапово зърно), както и щирът, са псевдозърнени храни без глутен. Тя може да се използва като ориз. Киноата може да се консумира самостоятелно или като гарнитура в мюсли. Преди варенето киноата се накисва. Несварената киноа трябва да се съхранява на сухо и тъмно място при постоянна температура. Суровата киноа може да се съхранява в продължение на две до три години след производство. Сварената киноа може да се съхранява в хладилника до една седмица. Замразяването е възможно.

Киноата съдържа много висококачествени протеини, желязо, магнезий, манган, цинк и фолиева киселина. Тя е здравословна алтернатива на ориза.