Щир – чудодейното зърно на инките

Като едно от най-старите полезни растения, познати на човечеството, щирът се счита за култивирано растение. Както инките, така и ацтеките и маите са използвали като основна храна зърнените култури, наподобяващи просо. 

Щирът се класифицира към семейство амарантови (Amaranthaceae) и произхожда от Централна и Южна Америка. Щирът често се причислява към групата храни, наричани псевдозърнени култури, тъй като има сходни свойства с тези на зърнените култури, но от ботаническа гледна точка не попада в семейство житни (Poaceae). Щирът може да се отглежда както като декоративно растение, така и като земеделска култура и има дълга история като традиционно хранително растение в много култури.

Ботаника на растението щир   

Растението щир, известно още като лисича опашка, принадлежи към семейство амарантови. Ботаническото наименование за щир е „Amaranthus“. Растението се характеризира с впечатляващите си дълги и тънки съцветия, които приличат на лисича опашка, откъдето води и името си. Цветът на растението варира между зелен, червен или жълт. Листата обикновено са с продълговата форма и с плътна кожеста консистенция. Щирът е едногодишно или многогодишно тревисто растение.В зависимост от сорта, то може да достигне височина между 30 и 200 см. Семената на растението са малки, с диаметър между един и два милиметра и имат кръгла или овална форма.

Откъде произхожда щирът?

Щирът е много старо културно растение, което произхожда от Централна и Южна Америка. В мексикански гробове са открити семена от щир на възраст почти 9000 години. При ацтеките щирът е бил основна храна, наред с царевицата.

Щир се отглежда в много части на света. Тук можеш да научиш всичко за отглеждането и сезонността на щира. 

Къде се отглежда щир?

Щир се отглежда по цял свят. Основните райони на отглеждане са Мексико, Перу, Китай, Индия, Русия и САЩ. В Мексико и Перу щир се отглежда от векове. Той е важна част от местната кухня. В САЩ щир се отглежда основно в щатите Колорадо, Небраска и Кентъки. В Европа растението се среща преди всичко в южните държави, напр. Испания и Италия.

Каква е сезонността на щира?

Сезонността на щира зависи от региона, в който се отглежда растението. В тропическите райони щир може да се отглежда целогодишно, докато в районите с умерен климат обикновено се отглежда през лятото. В зависимост от сорта и условията на отглеждане вегетационният период на щира е средно от три до шест месеца.

Щирът е изключително разнообразен. Той може да се използва и приготвя по много различни начини. Научи повече за различните видове щир тук.

Тъй като щирът се смята за кръвотворен, хемостатичен, кръвопречистващ и противовъзпалителен, той често се поднася като билкова отвара за хора с анемия. Щирът е богат на танини и има висока плътност на хранителни и жизненоважни вещества, което компенсира възможните антинутритивни вещества (в случая танини). Освен хранителния щир съществува и багрило със същото име, известно като Е 123. Това е синтетично произведено азобагрило, което се използва като оцветител за храни. Оцветителят Е 123 може да предизвика кожни раздразнения и затова трябва да се съхранява на места, недостъпни за деца. Освен това хора с алергия към аспирин трябва да избягват това вещество.

ккал: 370 ккал

Въглехидрати: 56,8 г

Протеини: 14,6 г

Мазнини: 8,8 г

Витамин А: 3 µg

Витамин B1: 0,8 мг

Витамин В2: 0,19 мг

Витамин В6: 0,4 мг

Витамин С: 0 мг

Витамин Е: 1,4 мг

Калций: 214 мг

Желязо: 9 мг

Калий: 484 мг

Магнезий: 308 мг

Натрий: 25 мг

Тук можеш да научиш къде да намериш щир и какво трябва да имаш предвид при купуване и съхранение.

Къде може да се купи щир?

Щир се предлага в много супермаркети и магазини за биохрани. Разбира се, може да се намери и в местния магазин на Kaufland.

Когато купуваш щир е добре да се увериш, че е с добро качество и не съдържа примеси. В идеалния случай търси биопродукти, за да си сигурен/а, че щирът не съдържа пестициди и други вредни химикали.

Колко дълго може да се съхранява щир?

Растението има дълъг срок на годност при правилно съхранение. Щирът се запазва най-добре при съхранение на хладно и сухо място, за да се избегне влагата и образуването на плесен. След отваряне опаковката трябва да се затвори плътно. Обикновено щирът може да се съхранява неотворен в продължение на няколко месеца, а отворен – от няколко седмици до месец.

Накисването във вода намалява съдържанието на танини. Консумацията на дневна порция щир е безопасна. Може да се консумира като набъбнало зърно с мюсли, да се преработи като брашно или дори набъбналите зърна да бъдат приготвени, например, в зеленчуково бъркано ястие с щир.

Как се приготвя щир?

Щир се приготвя също толкова лесно
, колкото и ориз иликиноа. Той е подходящ за гарнитура или за основа на салати и здравословно приготвени храни в купичка. Става много лесно:

1. Първо, измий щира в ситна цедка под течаща вода, за да отстраниш мръсотията и праха.
2. Сложи в тенджера двойно по необходимото количество вода и я загрей до завиране.
3. След това добави щира във врящата вода и намали температурата на котлона до умерено ниво.
4. Покрий щира и го остави да къкри в продължение на 20-25 минути, докато омекне и водата се се поеме напълно.
5. Отстрани тигана от котлона, покрий го и остави щира да почине в продължение на още пет минути.
6. Разрохкай щира с вилица и го овкуси със сол и подправки на вкус.

Приготвяне на пукан щир

Пуканият щир е хрупкава и здравословна съставка за много ястия. Приготвя се много лесно –

1. загрей тиган на средна до висока температура.
   
2. Добави малко щир в тигана и разбъркай, докато набъбне.
3. Прехвърли набъбналия щир в купа и повтори процеса с останалия щир.
4. Остави опукания щир да се охлади и го постави в херметически затворен съд за съхранение.

Как се консумира пукан щир?

Пуканият щир е идеален като хрупкава съставка за мюсли, граноли или като добавка към коктейли. Може също така да се консумира с прясно или кисело мляко като зърнена закуска или да се използва като съставка за енергийни топки или блокчета.

Безглутеново печене с щир

Брашното от щир е подходяща безглутенова алтернатива на пшеничното брашно и може да се използва в различни рецепти за печене. Брашното от щир, обаче, поглъща повече течност и се отличава с по-продължително време за печене. Ще ти покажем как става.

1. Брашното от щир може да се използва като заместител на пшеничното брашно в рецепти, но трябва да си сигурен/а, че използваш други безглутенови брашна, като напр. оризово брашно или брашно от елда, за да се подобрят свойствата при печене.
2. Брашното от щир абсорбира повече течност, така че при приготвянето му трябва да се добави малко повече течност.
3. Поради високата си хранителна плътност брашното от щир може да има леко горчив вкус, затова вкусът му трябва да се смекчи в комбинация с други видове брашно.
4. Брашното от щир изисква по-продължително време за печене от пшениченото брашно, затова трябва съответно да се удължи времето за печене.

Използване на люспите от щир?

Люспите от щир са универсални и се използват по различни начини в кухнята.

Люспите от щир могат да се консумират за закуска като алтернатива на овесените ядки. Просто свари люспите с мляко, йогурт или вода и ги гарнирай с плодове, ядки и/или мед. Можеш също така да обогатиш смутито с фибри и протеини, като добавиш люспи от щир. Това го прави особено кремообразно. Люспите от щир могат да се използват и като естествен сгъстител за супи и яхнии. Добави шепа люспи към супата или яхнията по време на готвене. Люспите от щир могат да се комбинират с овесени ядки, ядки и сушени плодове, за да се получат вкусни мюслита.

Люспите от щир могат да се ползват в кухнята по много различни начини. Просто трябва да пробваш.