Пекан – сладкият американски орех

Издължената обвивка на пекана е леко лъскава и гладка. Плодът се отваря лесно заради тънката му обвивка – може да се направи дори ръчно. Същинското ядро на ядката, дълго от два до четири сантиметра, се състои от две половини – подобно на ореха. Тънката, кафява ципа на ядката също е годна за консумация. 

От ботаническа гледна точка пеканът не е ядка, а костилка. Пеканът е съдържа протеини и хранителни вещества, а също така витамини, минерали и вторични растителни вещества. 

Първоначално пеканът произхожда от южните части на Северна Америка, САЩ и Мексико. Колко е ценен пеканът е било известно дори на алгонкините, коренното население на Северна Америка. По онова време пекановите дървета са били толкова много, че дървото дори не е имало име. Този вид дървета издържа на студ до -20 градуса Целзий, което гарантира оцеляването на коренното население през зимата.

Пеканът често се консумира суров, но е много популярен печен или осолен. Въпреки това се използва и в ястия като палачинки, като пълнеж при приготвяне на домашни птици или директно в сосове и ястия за пържене. Меката черупка му черупка се чупи лесно с помощта на орехотрошачка. Маслото от пекан се препоръчва за любителите на растителни мазнини и масла. То има интензивен аромат на орех и се съчетава добре със салати, месо и риба. Ако пеканите се съхраняват на сухо и хладно място, при оптимални условия на съхранение те могат да се запазят в продължение на около година.

Пеканът съдържа ненаситени мастни киселини, въглехидрати,  минерали като калций, калий, желязо, магнезий, фосфор и витамини В1, В2 и Е.