Сайда – малко мазнини, много протеини

Сайдата обитава както близките до дъното, така и средните водни пластове. След изгрев слънце или в късния следобед, тя също остава и на повърхността на водата. Сайдите винаги се движат на ята. Сайдата се обработва както под формата на сушена риба, така и под формата на сушена и осолена риба. Най-популярната форма, в която тя попада на трапезата, са рибни пръчици. За целта рибата се нарязва, пресова и панира.

Знаехте ли?

Терминът „сайда“ води началото си от Първата световна война. По това време бялото месо на рибата се оцветява с червен оцветител и се продава като заместител на сьомгата. Този процес води до наименованието „сайда“, което е възприето от хранително-вкусовата промишленост. Това е трябвало да направи заместващия продукт по-качествен. Днес сайдата се продава основно като самостоятелна риба с това наименование.

Естественото ѝ местообитание е предимно в северната част на Атлантическия океан. Сайдата е най-често срещана в районите около Норвегия и Исландия. Освен това се срещат големи колонии и в Северно море, особено в районите около Обединеното кралство.

Сайдата се предлага в много различни разновидности: пушена, оцветена и в олио, осолена или сушена, прясна в лед или под формата на замразени филета. Колкото разнообразни са пазарните разновидности, толкова разнообразни са и възможностите за приготвяне. Сайдата може да се съхранява само няколко дни в хладилника като прясна риба. Въпреки това тя може да бъде замразявана без проблеми и издържа месеци наред в това състояние.

Сайдата е с много ниско съдържание на мазнини и е добър източник на протеини. Тя съдържа йод и ценни минерали, например калий.