Агнешко – пикантно, крехко и ароматно
Месото от овце, които не са по-възрастни от една година, може да бъде определено като агнешко. Разграничават се млечни агнета и агнета за угояване. Млечните агнета са на възраст между два и шест месеца и се отглеждат без зелен фураж. Месото им е светло. От друга страна, агнетата за угояване са на възраст между 7 и 12 месеца, месото им е тъмнорозово и леко прошарено.
Агнешкото притежава следните специални характеристики
Агнешкото месо е познато и с определенията „овнешко“ или „овче месо“ и е едно от най-популярните видове месо в света. По-конкретно – агнешкото месо е месо от млади агнета. Това са животни, които са на възраст под една година в момента на обработка на месото.
Освен агнешкото месо, за производството на този тип месни продукти могат да се използват и млади овце, овче месо, овце и овни. Агнешкото месо се разделя на различни части. От стокознанието, например, познаваме разфасовката за агнешки врат, която е част от шията или основата на гърба на агнето. Съществуват още агнешки гърди, агнешка плешка и агнешко филе с кост.
Специални разфасовки от агнешко месо
Други специални разфасовки от агнешко месо са агнешки джоланчета и агнешки котлети. Докато агнешките бутчета са бутчетата, които обикновено се предлагат с костите, агнешките котлети са много фини, обикновено също много малки парчета месо, които имат много ниско съдържание на мазнини и са изключително вкусни. За разлика от другите видове месо, вкусът на агнешкото обикновено се описва като леко тръпчив. В същото време агнешкото се отличава с известна пикантност и деликатност.
Откъде произхожда агнешкото?
Консумацията на агнешко месо има хилядолетна традиция, особено в Ориента. Преди около 10000 години на територията на днешна Анадола са опитомени първите овце, съответно и първите агнета. Освен за добив на мляко, овцете от самото начало са служили и като източник на месо. Приоритет обаче е имал муфлонът, познат още като дива овца. Животните са изключително приспособими и издръжливи на тежките климатични условия. От около 3000 г. пр. Хр. отглеждането на овце и агнета се увеличава значително, тъй като те вече не се отглеждат само за месо и мляко, но и за вълна. Това води до пренасяне на консумацията на агнешко месо и в голяма част от Европа.
Кога е сезонът на агнешкото?
Днес овцете и агнетата се отглеждат почти навсякъде като селскостопански животни. Поради това агнешкото месо се предлага през цялата година.
За какво може да се използва агнешкото и как се съхранява?
Тъй като агнешкото месо е много крехко, ароматно и питателно, то често се използва като месо за супа. Друга типична негова употреба е като печено месо. В Ориента, агнешкото месо се сервира с различни гарнитури, напр. ориз, кускус или боб и грах. Агнешкото месо е вкусно и в комбинация с кремообразни сосове или пикантни ястия с къри. От друга страна, употребата му като съставка в салати е много рядка. В сектора на бързото хранене агнешкото месо се използва и за приготвяне на кебап. Тъй като агнешкото се съхранява само няколко дни, то трябва да се консумира бързо.
Какво съдържа агнешкото?
Агнешкото месо е сравнително здравословно месо, което съдържа малки количества мазнини. Въпреки това поради високото съдържание на холестерол, агнешкото трябва да се консумира по-рядко от хора със сърдечносъдови заболявания. Агнешкото месо осигурява богата на протеини основа за изграждане на мускулите, както и множество макронутриенти, които укрепват имунната система. Освен това съдържащите се в агнешкото микроелементи са полезни за образуването на здрави клетки и кръв.