Мидите – нискокалоричен морски специалитет

Името на мидите произлиза от средновисоконемската дума „Mies“, която означава мъх. Причината за това е, че популярният вид миди покрива дъното на морето като подобен на мъх килим. Колониите от черни морски миди могат да се разпрострат на няколко километра и да се състоят от няколко милиона миди.

За разлика от други видове миди, черните морски миди не се заравят в пясъка, а се прикрепят към различни повърхности като дървета или твърдо дъно, както и директно една към друга, с помощта на така наречените бисови нишки. В по-малък мащаб, мидите също могат да се движат. За тази цел те отделят сравнително стабилни протеинови нишки от бисовата жлеза, чрез които могат да се придвижват.

За един размножителен сезон се отделят по 12 милиона яйца.

Размножителният период е между м. април и м. юни. По време на този процес, една женска мида отделя до 12 милиона яйца в рамките на един размножителен сезон. Ларвите живеят в планктона и почти 99% от тях се изяждат от планктоноядни животни, напр. херинга, китове или делфини. Мидите се хранят с водорасли и минерали, които непрекъснато филтрират от морската вода. Те достигат до 10 см и подобно на другите миди се състоят от черупка с две половини, защитаваща мекото тяло.

Местообитанието на мидите се простира от Тихия океан до северната част на Атлантическия океан, в близост до Португалия. Мидите се срещат и в Средиземно море. Във Франция мидите се отглеждат върху пръти и въжета във ферми, поради което биват наричани миди „Бушо“. Мидите „Бушо“ често са по-малки от мидите от други региони на произход, като например Дания или Нидерландия.

Мидите се смятат за деликатес. Вкусът им е кремообразен, солен, леко минерален и напомня на море. Месото на женските миди е оранжево, а на мъжките миди – белезникаво. Мидите се изваждат, за да се оформят като хапки, панират се и се пекат, превръщайки се в своеобразен крайбрежен специалитет. Могат да се пекат на скара в алуминиево фолио. Мидите „Бушо“ имат много добър вкус и са особено месести. Мидите могат да се съхраняват в хладилник в продължение на няколко дни, а опаковани и запечатани – за една седмица.

Мидите имат особено ниско съдържание на калории. Те са с високо съдържание на протеини, витамини и минерали и ниско съдържание на въглехидрати. Освен това месото на мидите се характеризира с наличието на значителни количества минерали.