Ригатони – зърнена паста

Наименованието „rigatoni“ произлиза от италианската дума „rigato“ (на ивици), която се отнася до улейчетата, от които произхожда името им. Заедно с големия диаметър на тръбичките те гарантират, че сосът и сиренето залепват по-добре, отколкото за гладка паста. Зърнените тестени тръбички са много обичани не само в родната им Италия. Ригатони смущаващо приличат на неаполитанските тортильони. Познавачите ги различават по следните признаци: При ригатоните, улейчетата са успоредни на тръбичката, а при тортильоните – диагонални. Който не обръща внимание на подобни детайли по отношение на външния вид, може също така да използва тортильони за рецептата вместо ригатони.

Ригатоните произхождат от Рим, но са предпочитана паста и в Южна Италия и Сицилия. 

Благодарение на големия им диаметър, кухината в центъра и улейчетата ригатоните са истински „магнити за сосове“. Затова тези дебели нудли се съчетават идеално със сосове на основата на домати или сметана. Например обилни рагута, гъбени сосове със сметана или каймак и разбира се вегетариански или вегански варианти със зеленчуци.

Ригатоните са също и първия избор за касероли и гратини „ал форно“. Късите, дебели тръбички са отлични за подреждане във форма за гратен и запичане с ароматно сирене, например пекорино. При приготвяне на ригатони трябва да се следи пастата да се вари в достатъчно подсолена вода. След около единадесет минути варене те са al dente, т.е. твърди при захапване.

Ето как се съхраняват ригатоните

Както повечето сухи видове паста ригатоните могат да се съхраняват почти неограничено време. Важно е веднъж отворената опаковка от синтетично фолио да бъде затворена внимателно след това. Най-добре е ригатоните, закупени в картонена опаковка, да се съхраняват в херметически затворени и влагоустойчиви стъклени съдове след отваряне на опаковката. По този начин се предотвратява попиването на вода от пастата и появата на мухъл.

Както всички видове паста ригатоните съдържат много въглехидрати, малко протеини, захар и баластни вещества.