Масло – за варене, печене, пържене

Маслото не се произвежда задължително от краве мляко – то може да се произвежда и от мляко на други бозайници, като например овче и козе мляко. Освен това понякога се добавят сол, ароматизатори и консерванти. Обикновено маслото е със светложълт до бял цвят, който зависи от храната на животното, от което е добито млякото. Терминът „масло“ обхваща различни видове, например: 

• Култивирано масло
• Масло от сладка сметана
• леко подквасено масло
• Солено масло

Включват се и маслени мазнини с намалено съдържание на мазнини, като три четвърти масло или полумаслено масло. Освен това към разновидностите на маслото се предлагат и маслени продукти като пречистено масло, фракционирана маслена мазнина и маслени смеси (например билково масло).

Не е известно точно кога и къде е създадено маслото. Може да се предположи, че появата на маслото върви ръка за ръка с началото на говедовъдството. Сигурно е, че гърците и римляните са познавали маслото още от древността. Тъй като там зехтинът е по-разпространен по това време, те са използвали маслото за медицински цели, а не като съставка за мазане или готвене. Доказано е обаче, че с масло се е търгувало още през Средновековието. То се превозвало в големи бъчви или варели.

Най-простото приложение на маслото е като добавка към хляба. Маслото, обаче, е много по-универсално. Той е съставка за печене, основно вещество в сосове и популярна добавка към ястия. Малко масло в зеленчуците ги прави особено меки и крехки на вкус. Маслото трябва да се съхранява в хладилник, където издържа две седмици след отваряне.

Освен наситени късоверижни мастни киселини, маслото съдържа и средноверижни мастни киселини. Съотношението помежду им не оказва отрицателно въздействие върху съотношението на холестерол с липопротеини с висока плътност към холестерол с липопротеини с ниска плътност. В маслото се съдържат витамините К2, А, D и Е, както и минералите йод, селен и калций.