Манатарка – ценна ядлива гъба
Манатарката, известна още като „царска гъба“ е диворастяща гъба и принадлежи към семейство Манатаркови. Тя се нарича царска гъба заради отличния вкус и текстура на месестата ѝ част. В сравнение с много други сортове ядливи гъби, този вид е много стегнат и плътен.
Манатарките има следните специални свойства
Манатарката е една от най-популярните и ценни ядливи гъби. Живее в симбиоза с различни широколистни и иглолистни дървета и образува сложна мрежа под земята, т.нар. микориза. Плодните тела се намират над земята.
Манатарката има светло до тъмнокафява шапка. От долната страна на шапката има фини реснички, които са много твърди. Ресничките на младите гъби са светли, почти бели. По-старите гъби имат жълтеникави реснички. Стъблото е масивно в надземната си част, но рязко се стеснява при прехода към шапката. Леката, но твърда месеста част на гъбите е особено ароматна. Финият орехов вкус прави манатарката популярна ядлива гъба.
Внимавайте да не допуснете грешка
Единствената опасност от допускане на грешка е да сбъркате манатарката с горчива манатарка, която е известна и като горчивка. Тази неядлива гъба има силно горчив вкус. Дори един екземпляр разваля цялото ястие. По-възрастните горчиви манатарски могат лесно да бъдат разпознати по розовите реснички. Разграничават се основно следните разновидности:
- Борова манатарка
- Хлебна манатарка
- Бронзова манатарка (известна също и като жълта манатарка)
Откъде произхождат манатарките?
Манатарката се среща в иглолистни и смесени гори с кисели, глинести или песъчливи почви. Тя се чувства особено добре в нископланинските райони в Германия и Източна Европа. Манатарките не могат да се отглеждат, те са диворастящи горски гъби.
Кога е сезонът на манатарките?
Основният сезон продължава от септември до октомври. Ако времето е благоприятно, манатарките растат и през юли или август.
За какво може да се използват манатарките и как се съхраняват?
Пресните манатарки могат да се почистят внимателно с кърпа, четка за гъби и малко вода. Отрязва се краят на стъблото и старателно се отстраняват червивите участъци и петната. Можете да разберете дали гъбата е нападната от червеи след като я разрежете наполовина. Интензивният вкус не се губи при готвене, пържене или сушене. Печенето, готвенето на пара и задушаването са популярни начини за приготвяне на тази гъба. Манатарките са подходящи и за ароматизиране и подобряване на зехтина. Замразена или изсушена, манатарката може да се съхранява по-дълго време. Като прясна гъба тя трябва да се консумира в рамките на няколко дни.
Какво съдържат манатарките?
Смята се, че манатарките имат витализиращо и имуностимулиращо действие. Пресните екземпляри са богати на протеини, незаменими аминокиселини, витамини и микроелементи. В умерени количества манатарките са здравословни и лесно смилаеми. Но за този сорт горски гъби е характерно и това, че те абсорбират особено лесно тежките метали от почвата. Условията на околната среда на мястото на набиране и фактори като качеството на почвата оказват голямо влияние върху качеството на гъбите.
ккал: 39 ккал
Въглехидрати: 0,53 г
Протеини: 5,4 г
Мазнини: 0,4 г
Витамин А: 0 µg
Витамин B1: 0,03 мг
Витамин B2: 0,37 мг
Витамин B6: 0,03 мг
Витамин C: 2,5 мг
Витамин E: 0,04 мг
Калций: 4 мг
Желязо: 1 мг
Калий: 327 мг
Магнезий: 12 мг
Натрий: 6 мг