Разпознаване и бране на гъби за консумация
Съдържанието на страницата накратко
- От пачи крак до порцеланова копринка – кратко представяне на най-популярните ядливи гъби.
- Тук ще научиш повече за характеристиките на различните сортове и как да ги разпознаваш.
- Гъбите внасят изключително разнообразие в кухнята – подготвили сме и чудесни рецепти с гъби и съвети за тяхното приготвяне.
Кога е най-подходящото време за бране на гъби?
През пролетта и лятото е хубаво да прекарваш колкото се може повече време сред природата. Хубавото е, че гъбите също са в разгара си точно по това време на годината. По правило те се берат точно между април и септември. През пролетта поникват смръчкули и манатарки, а през летните месеци можеш да намериш и пачи крак, печурки и други популярни ядливи гъби. Има много добри места за събирането им – защото всяка гъба предпочита различни условия. Някои ядливи гъби са в симбиоза с други растения, т.е. взаимно се допълват и затова винаги се намират в близост до тях (обикновено някои дървесни видове).
Разпознаване на гъби – вкусно горско разнообразие
Обикновените манатарки, гъбите пачи крак и печурките са сред най-известните ядливи гъби. Ако обаче отидеш да търсиш храна в гората, можеш да намериш и други видове, които са идеални за сосове, супи или песто. От гъбата пачи крак до канеленокафявата манатарка – тук ще намериш списък с ядливи гъби, които можеш да разпознаеш и които са невероятно вкусни. Ако си новобранец в гъбарството, посети най-близкия консултантски център, където експертите да проверят находката ни.
Обикновените манатарки са класика в жанра
Обикновените манатарки принадлежат към семейството на манатарките и на немски език името им е дадено заради твърдата месеста част (Steinpilz – „каменна гъба“). Съществуват седем различни ядливи разновидности. Най-отличителната им черта е дебелото, луковично бяло стъбло и обикновено кафявата шапка. В Европа виреят най-вече обикновената манатарка, боровата, лятната и бронзовата манатарка, известна още като манатарка с черна качулка заради тъмната си шапка. Ароматът на манатарките е мек. Тази гъба е вкусна не само пържена или печена, но и сурова. Нарязана на фини резени, тя се съчетава добре със салати.
Истинска вкусова експлозия в жълто – гъба пачи крак
Фуниевидната форма, жълтеникавият до оранжев цвят и неповторимият вкус правят т.нар. пачи крак много специален деликатес. Дръжката ѝ може да бъде както по-дебела, така и по-тънка, а шапката има фини ръбчета. Когато забележим гъба пачи крак в гората, другите обикновено не са далеч. Вероятно можем да съберем тази вкусна гъба в големи количества, ако преди нас не е минал друг гъбар. Причината за това е, че този вид обикновено се колонизира на група. Не само цветът, но и ароматът напомня на яйца в съчетание със земна и дървесна нотка, поради което гъбата си подхожда отлично с дивечово месо.
Сърнела – истински ароматен чадър
Сърнелата е родственица на печурката и се нарича още чадъреста гъба. Причината за това е, че шапката ѝ е с голям диаметър и докато расте, се разперва напълно, точно като чадър. Характерна особеност е мекият кожест пръстен, разположен приблизително в средата на стъблото. Можеш да разпознаем по-старите екземпляри по това, че вече са придобили известна крехкост – те не са негодни за консумация, но вече нямат добър вкус, затова по-добре да ги оставиш. Заради формата на шапката ѝ сърнелата е идеална като заместител на питка, а може да се използва в бургер като алтернатива на месо.
Красива шапка – канеленокафявата манатарка
Има няколко вида, които опитните гъбари обичат да носят у дома. За да ги идентифицираш, трябва да разгледаш шапките им. При канеленокафявата манатарка тя изглежда като полусфера с кестеняво покритие. Долната страна се състои от гъсти жълтеникави тръбички. Съвет: Ако леко натиснеш тръбичките с пръст, те посиняват. Тази месеста гъба се приготвя съвсем лесно.
Най-добрият приятел на бора – обикновена млечница
Шапката на обикновената млечница е кръгла, с концентрични кръгове и оранжев цвят. Винаги можеш да я намериш в близост до борови дървета, защото живее в симбиоза с тях. Впрочем не трябва да се изненадваш, ако урината ти стане червеникава след прием на млечница – това е нормален и безвреден страничен ефект. Гъбата не бива да се консумира сурова, защото може да предизвика гадене, но е вкусна и лесно смилаема, когато е пържена.
Ливадните гъби виреят сред зеленината
По принцип няма особена разлика във вкуса или външния вид между печурките в магазина и тези от полето. В природата са по-големи, а ламелите на младите екземпляри са червеникави и не толкова тъмни, колкото на гъбите, които попадат в пазарската кошница. Отлични условия за виреенето им има в слабо наторени ливади, горски поляни, градини и паркове.
Подобно на брезата, брезовката има бяло-черно стъбло
Тя принадлежи към семейството на манатарките и се нарича още обикновена брезовка. Шапката ѝ има светлокафяв цвят и е полусферична, докато гъбата е млада, а след това постепенно се сплесква. Както подсказва името, брезовата манатарка може да бъде намерена в близост до брези, тъй като живее в симбиоза с тях. Визуално стъблото ѝ също много прилича на брезова кора – то е бяло и изпъстрено с черни петна. Не трябва да се изненадваш – при готвене твърдото месо потъмнява, но това не влошава вкуса им.
Порцелановата копринка се сравнява с аспержите сред гъбите
Заради издължената си форма и люспите по шапката си порцелановата копринка, която принадлежи към семейството на печурките, се нарича още аспержова гъба. В името ѝ се крие и друго значение. То подсказва, че гъбата е вкусна само когато е млада. Когато остарее, потъмнява и се втечнява в подобна на мастило течност. При брането се вземат само младите гъби с овална форма. По-старите не са отровни, но са негодни за консумация.
Ядливата смръчкула е находка за истински ценители
Ако намериш тази гъба, си голем щастливец. Ядливата смръчкула е най-скъпата от този вид и често се предлага изсушена или маринована. Тя е рядка и се намира трудно. В някои държави смръчкулите са защитени и затова могат да се събират само в малки количества за лична употреба. Можеш да ги разпознаеш по уникалните им деформирани шапки, които по структура наподобяват гъба за баня. Смръчкулите са особено популярни за направата на фини сосове с печено говеждо или свинско филе.
Рецепти – можеш да използваш гъбите в много различни ястия
Щом намерим гъби в гората и донесем вкъщи пълна кошница с тях, възниква и друг въпрос – какви вкусни неща можем да приготвим с него? Една от класическите рецепти с гъби е гъбен сметанов сос, който може да се приготвя от почти всички видове гъби и е популярен с кнедли, шпецле или юфка. Гъбите се използват често и в ризото като добавка към пица или като пълнеж в равиоли или лазаня. Тъй като гъбите имат твърда консистенция и интензивен вкус, те често се използват като заместител на месото във вегетарианска и веганска кухня. Любителите на шницели сред вегетарианците могат да преминат към ядливи гъби. Печурките са особено популярни при приготвянето на печени гъби. Подобно на месото във виенския шницел, те се панират и след това се пържат в гореща мазнина, докато изплуват. Сърнелата или порцелановата копринка също са идеални за пържене. Подходяща е за кисели сосове, кремове и дипове, например ремулада, билкова заквасена сметана, сос тартар или зелен сос.
