Кайсия: сладки плодчета

Кайсията в зряло състояние е жълта до оранжева на цвят и често пъти от страната си, която е обърната към слънцето, има леко червено оцветяване. Обелката на кайсията е гладка и почти без влакна, което я различава ясно от другите плодове, като напр. нектарината. Кайсиите съдържат витамин С, витамини A, В1 и В2, както и калций и фосфор. Съставът им включва също минерали като калий, желязо и каротин.

Въпреки че може да се открие по целия свят, кайсията първоначално идва от Североизточен Китай, от област близо до руската граница. Междувременно обаче и унгарските низини са станали традиционна област на отглеждане, известна с особено сочните си кайсии. Днес голяма част от кайсиите идват от Испания, Италия и Турция.

Пресните кайсии се консумират най-добре сурови, но са и много подходящи за печене, за десерти или за конфитюр от кайсии. В японската кухня кайсиите се осоляват, за да са трайни за по-дълъг период от време. Много обичан е и мармаладът от кайсии, който се добива от месестата част на кайсията. Този мармалад от кайсии се използва за торта сахер или пълнене на фашинг поничка. В австрийската кухня освен това е позната т.нар. „виенска перачка“ – ястие от брашно, чиято основна съставка е кайсията.

Вкусна е и като напитка

Кайсията е подходяща не само за ястия, но и за напитки. Плодът се използва за направата на кайсиева ракия. Освен това намиращите се в костилката семена на плода поради горчивия си вкус и силния си аромат на марципан се използват и при направата на амарето. Желателно е да се съхраняват за кратко, ако е възможно, в хартиен плик в отделението за пресни продукти на хладилника.

Кайсиите съдържат витамини С, A, В1 и В2, калций, фосфор и минерали като калий, желязо и каротин.