Просо – завръщане на здравословното зърно

Понятието „просо“ е събирателен термин за различни сортове растения от семейството на сладките треви. Предлага се в различни цветове, например бял, жълт, червен или кафяв. Червените сортове съдържат повече антиоксиданти, които предпазват клетките от стареене, докато жълтите сортове съдържат повече бета-каротин, който е прекурсор на витамин А и снабдява организма с него. Ако зърната са по-скоро стъкловидни, те са с повишено, но не много висококачествено съдържание на протеини.

Просото е една от най-старите зърнени култури в света и произхожда от Източна Азия и Африка. То е било отглеждано в Китай много преди новата ера и вероятно е дошло в Централна Европа по Пътя на коприната. Още в древността просото е било символ на трудолюбието и плодородието, откъдето идва обичаят да се хвърлят просени зърна по булката. През Средновековието големи количества от него могат да се съхраняват като резерв за спешни случаи и да служат като основна зърнена култура. През XVII и XVIII в. просото е изместено, особено в Германия, от новопоявилите се картофи и царевица, както и от пшеница и ръж, които са били значително по-продуктивни и са се произвеждали масово.

Просото бива златно и кафяво просо. За разлика от златното просо кафявото просо не се олющва, а се преработва в брашно и се предлага като хранителна добавка. Олющеното златно просо се преработва в зърно, брашно, грис, люспи или брашно. Ако златното просо се консумира във вид на олющен основен продукт, е необходимо да се свари предварително. Просото трябва да се съхранява на хладно и сухо място, защитено от светлина.

Дребнозърнестата храна съдържат много ценни хранителни вещества, особено микроелементи, минерали, както и витамини и аминокиселини от съществено значение за организма. Просото се счита за източник на желязо, цинк и магнезий и съдържа силициева киселина. Ето защо то е полезно не само за кръвообразуването, но и за укрепване на кожата, косата и ноктите. Освен това просото е подходящо за вегетарианска или веганска диета и за диабетици. Също така то е лесно смилаемо и дори не съдържа глутен. Поради изобилието от хранителни вещества, просото често се използва и за бебешки каши.