Зелен лимец – основа за вегетариански ястия

Лимецът, предназначен за зелен лимец, се събира полуузрял още през юли и след това се изсушава. Този процес на сушене, наричан още печене, се извършва по древна традиция с помощта на тиган за печене, поставен върху огън от букови дърва.

Това придава на зърното характерния му вкус и едновременно с това го запазва. В днешно време за процеса на сушене се използват и модерни системи с горещ въздух. След изсушаването цветът на зеления лимец показва качеството. Маслиненозеленият цвят тук означава високо качество, а кафявият цвят – по-ниско качество. Преди да се пристъпи към по-нататъшна обработка на зеления лимец, люспите трябва да се отстранят с помощта на машина за белене или чрез процес на дъбене (смилане). С люспа се обозначава обвивката на зърното.

Зеленият лимец се произвежда още преди няколкостотин години в Южна Германия. Първото документално споменаване е от 1660 г. в манастира Аморбах. „Родина на зеления лимец“ и „Франконски зелен лимец“ са защитени наименования за произход от 2015 г. Зеленият лимец е известен и като „баденски ориз“.

Зеленият лимец се използва под формата на перлен ечемик или грис, както и на люспи от зелен лимец, а също и на брашно. Може да се използва като гарнитура за супа или да се оформи като кнедли. Той е в основата и на много вегетариански рецепти, например кюфтета. Зеленият лимец може да бъде преработван в брашно и използван като основа за рецепти с брашно. Пакетираният зелен лимец може да се съхранява доста дълго време. Съхранява се на хладно, сухо и тъмно място.

Зеленият лимец е висококачествен хранителен продукт, богат на витамини и минерали.