Пшеница – важно хлебно зърно

Пшеницата израства на височина от около половин до един метър и спада към едногодишните житни растения. Стъблата на пшеницата имат закръглена форма, а цветът на зърното е тъмнозелено. 70 процента от пшеницата се състои от нишесте, а от 10 до 14 процента – от протеини. Вкусът ѝ е нежен. При отглеждането се прави разграничение между твърда и мека пшеница. Известни са общо над 1 000 вида пшеница.

Пшеницата е едно от най-старите културни растения, които човечеството познава. Произходът ѝ е в Близкия изток. Предшествениците ѝ са двузърнестият и еднозърнестият лимец. Кръстосването на различни видове диви треви с двузърнест лимец е дало началото на вида пшеница, който познаваме днес.

Пшеницата се съдържа в много храни. Тя обаче се използва главно за печене и е необходима за производството на хляб. При това меката и твърдата пшеница се обработват по различен начин. Тестените изделия като пастата се произвеждат от твърда пшеница поради високото ѝ съдържание на глутен. От друга страна брашното за сладкиши и бисквити, както и за хляб и хлебчета се получава от мека пшеница. Пшеницата също е източник на нишесте и затова присъства в много храни.

Ето как се съхранява пшеницатаt

При съхранението на пшеницата най-важна е подходящата влажност на въздуха. Тя трябва да е около 65%. Съдържанието на влага в зърното трябва да е около 14%. Температура от около 15 градуса по Целзий осигурява добър баланс на влагата. За да се съхранява пшеница дори двадесет години, е необходимо складово помещение с влажност под 12 процента. Зърното трябва да бъде добре защитено от влага и топлина, за да се запази неговата кълняемост.

Пшеницата съдържа много полезни витамини и ценни хранителни вещества. Пшеницата също така съдържа фибри и минерали, за които се твърди, че предпазват от камъни в жлъчката и сърдечносъдови заболявания.