Пшеничен грис – разнообразно приложение

Принципно се прави разграничение между грис от твърда пшеница и грис от мека пшеница. При това грисът от твърда пшеница има по-високо съдържание на глутен, т.е. на глутенов протеин. На него се дължи по-твърдата структура на гриса, който впоследствие се свързва по-добре по време на обработката. Ето защо грисът от твърда пшеница се използва и за производството на паста. Благодарение на твърдата му структура тестото се обработва по-лесно за различни видове нудли. Повишеното съдържание на глутен в гриса от твърда пшеница е от полза и при последващото готвене на пастата, тъй като сцеплението на нишестето прави пастата al dente и предотвратява слепването ѝ.

На свой ред грисът от мека пшеница е подходящ за производството на хлебни изделия като сладкиши или хлебчета. Освен това често се среща и понятието „бебешки грис“. Това е особено фин пшеничен грис, който просто се разбърква в мляко, без да се вари, за да се получи каша от грис. По принцип обаче повечето рецепти могат да се приготвят просто с грис от твърда пшеница.

Пшеничният грис е смлян пшеничен продукт. Производственият процес е подобен на този при брашното, въпреки че мелницата се настройва по различен начин. Получава се грис с части от брашно, което се пресява по време на процеса. 

Пшеничният грис е от особено значение за производството на различни видове нудли – от паста до ньоки. Тук важна роля играе съдържащият се в него глутен. Той задържа по-добре тестото, но в същото време създава по-рехава консистенция, отколкото например в комбинация с брашно. Освен това, тъй като пшеничният грис се произвежда по начин, подобен на брашното, и се характеризира с по-едри зърна, той може да се използва и като заместител на пшеничното брашно. По този начин отделни части могат просто да се заменят с пшеничен грис и тестото да се използва за хляб и други хлебни изделия като сладкиши.. Пшеничният грис е подходящ и за сгъстяване 

Ето как се съхранява пшеничният грис

Подобно на други зърнени храни пшеничният грис трябва да се съхранява в херметичен съд и на сухо място. Основната цел на това е предотвратяването на заразяване с гъгрици. При влага зърната грис набъбват и се слепват.

От здравословна гледна точка пшеничният грис няма особено значение в ежедневното хранене. Обикновено е съставка на готови продукти като например на паста. Поради високото съдържание на глутен той не е подходящ за хора, страдащи от целиакия.