Тиква – есенната класика

Външният вид на различните сортове тикви може да варира значително. Цветовият спектър варира от оранжево през жълто до зелено и дори черно. Същото важи за формите. Класическата форма е кръгла, докато други сортове са крушовидни, плоски или овални. Най-големите тикви достигат диаметър от един метър и тежат до 100 килограма. Ако трябва да сме точни, тиквата изобщо не е зеленчук, а представител на ягодовите плодове. Защо? Семената ѝ се намират в месестата част на плода. 

Тиквата произхожда от всичките пет континента. Ядливата тиква е популярен зеленчук, използван от хората в продължение на хиляди години за приготвяне на различни ястия и за лечебни цели. По отношение на вкуса, тиквата обикновено има леко орехова нотка.

В Централна и Южна Америка тиквата е била популярна основна храна в продължение на повече от 10 000 години. Според историите, тиквата постепенно е пренесена в Европа след откриването на Америка. Въпреки това, диви култури в Япония подсказват, че тиквата Хокайдо, например, е съществувала на северните японски острови още преди това.

Тиквите са популярни за приготвяне на супи или чатни. Освен това те са отлично допълнение към солени ястия или основа за приготвяне на сладко. Тиквите се съхраняват на хладно и сухо място. При правилно съхранение, повечето тикви имат срок на годност до три месеца. Други могат да се съхраняват до две години (в зависимост от сорта и начина им на съхранение). Окачването на тиквите в мрежи също е добра идея. Освен това, месестата част на тиквите може да се замразява без проблем. Така се запазват витамините и хранителните вещества.

Тиквите съдържат големи количества бета-каротин и помагат за доброто състояние на кожата и косата. Освен това съдържат множество жизненоважни вещества и минерали, което ги прави пълноценна и в същото време нискокалорична храна.