Ягодоплодни: малки лакомства

Ягодоплодните се числят към най-обичаните плодове и се радват на запазено място на трапезата ни, особено през лятото. Те се отличават преди всичко с изразения си ароматен вкус. Ягодоплодните са изключително здравословни, тъй като съдържат множество важни хранителни вещества, например витамини, вторични метаболити, минерали и баластни вещества. 

Терминът ягодоплодни е обобщаващ за много различни видове плодове. Към общите свойства на ягодоплодните спадат неща като малка, кръгла форма и мека текстура. Трябва да се прави разлика между ягодоплодни и плод на ягодоплодни. От ботаническа гледна точка, например, доматът е ягодоплодно растение. Тъй като е едногодишно растение, обаче, той бива считан за зеленчук. При плодовете на ягодоплодните, поради добавката „плод“, трябва да са налице и двата фактора – многогодишност и ядливост.

Внимание, тук става малко сложно. На първо място, трябва да се разграничава между понятието ягодоплодни от разговорната реч и от ботаническа гледна точка. От ботаническа гледна точка малините и къпините обобщено са сборни костилки, докато ягодите са сборни орехчета. От друга страна, червената боровинка, цариградското грозде и черната боровинка са истински ягодоплодни, тъй като семената им се съдържат в месестата ядивна част. За да е всичко още по-объркващо, от ботаническа гледна точка доматът също е ягодоплодно растение. Доматът, обаче, се класифицира като зеленчук, а не като ягодоплоден, тъй като е едногодишно растение. Бананите, кивитата, пъпешите, портокалите и дори лимоните всъщност са ягодоплодни, също както и зеленчуци като тикви, патладжани, чушки и тиквички. Но нека се придържаме към плодовете, които в разговорната реч наричаме ягодоплодни.

Други сортове ягодоплодни

Кои от тези вече си опитвал?

• Акай бери
• Годжи бери
• Черен бъз
• Йостабери
• Черница
• Дива жълта къпина
• Облепиха
• Цариградско грозде
• Тайбери/къпина Бойсен
• Плодове от хвойна

Малките и сладки ягодоплодни съдържат ценни витамини, преди висчко витамин С. Пресните ягодоплодни съдържат най-много хранителни вещества. Точно както и много други храни, ягодоплодните губят голяма част от своите хранителни вещества при нагряване, пържене или консервиране. Ето защо ягодоплодните трябва по възможност да се ядат веднага след закупуването им. Трайността обикновено е само няколко дни, но ягодоплодните могат да се замразяват, без да губят много витамини, точно както и други плодове.

Полезни ли са ягодоплодните?

И още как! Тези малки енергийни бомбички са пълни с минерали, витамини и растителни вещества. Антиоксидантите укрепват имунната система и улавят свободните радикали, които иначе буквално ни състаряват. Дневната дажба от плодове предпазва от рак и сърдечносъдови заболявания, както и помага в борбата с подаграта, ревматизма и диабета. Плодовете са нискокалорични, но въпреки това засищащи, благодарение на добрата порция фибри. Така те подпомагат стомашно-чревното здраве. Силицият, който се съдържа и в цариградското грозде, осигурява красива коса и нокти, а съдържащите се в боровинките танини имат противовъзпалителен ефект и са чудесни за мозъка. 

Кои са по-добри – замразените или пресните ягодоплодни?

За съжаление, колкото по-дълго се съхраняват ягодоплодните, толкова повече витамини и хранителни вещества губят. Най-здравословни са, когато от храста директно отидат на трапезата – това се отнася за повечето плодове. При замразяване непосредствено след бране се запазва голяма част от хранителните вещества и витамините. В този смисъл дълбоко замразените плодове може да са по-полезни от пресните, които са съхранявани по-продължително. Внимание – понякога в дълбоко замразените плодове се добавя захар, затова не забравяй да провериш списъка със съставките. Лиофилизираните плодове са друга възможност. Ягодоплодните се изсушават внимателно, така че да се съхранят колкото може повече от хранителните им вещества и да се удължи срокът им на годност. Вкусът им е чудесен в мюсли или като лека междинна закуска.

Ето няколко интересни факта за ягодоплодните, които са известни само на професионалистите. 

Кои ягодоплодни са отровни?

Не всички малки и пъстроцветни плодове са полезни за здравето. В нашата част на света има видове, които могат да предизвикат силно гадене и стомашни спазми и дори да бъдат смъртоносни (предимно за децата). Към тях спадат плодовете на бъзака (тревист бъз), бръшляна, тиса, вранското око, птичето грозде, чашкодряна, мъхнатия нокът, калината, белия снежноплодник, бясното дърво, джела, беладоната, котонеастера, момковата сълза и дивата тиква. Някои плодове, например на бъза и офиката, са годни за консумация само топлинна обработка. 

Какво представляват розовите ягодоплодни?

Розовият пипер, известен още като плод на растението Шинус или бразилски пипер, дължи името си на визуалната прилика на плодовете му с тези на черния пипер и използването им в смеси от различни видове пипер. Малките зрънца обаче нямат нищо общо с техния лют събрат. Розовият пипер са плодовете на дървото бразилски пипер (Schinus terebinthifolius), което може да достигне височина до девет метра. Те не са люти, ароматът им напомня по-скоро на хвойна, а вкусът им е сладникав, пикантен и смолист.

Кои ягодоплодни са най-полезни?

Това зависи донякъде от това как се гледа на плодовете. Всички те съдържат важни витамини и хранителни вещества в различни количества. За оптимално набавяне на тези хранителни вещества за организма се препоръчва микс от ягодоплодни. Но ако все пак трябва да избираме? Къпините са истинска местна суперхрана и тайно оръжие против стареене, поради високото съдържание на антиоксиданти. Същото се отнася за боровинките.

Голямата звезда сред ягодоплодните без съмнение е ягодата (Fragaria), към която се числят около различни 20 вида. Ягодите виреят в онези части от Северното полукълбо, в които преобладава умерен климат. Хората са се хранили с ягоди още от Каменната ера. Европейската горска ягода е била култивирана през Средновековието. Американските видове ягоди намират пътя си към Европа през XVII и XVIII век, представени от чилийската и вирджинската ягода. Градинската ягода е възникнала чрез първото кръстосване през 1750 г. По-голямата част от използваните в наши дни сортове ягоди произхождат от градинската ягода.

Култивираните черни боровинки произлизат от американската, а не от европейската черна боровинка. Те не причиняват оцветяване на езика в синьо, защото имат светла месеста част. Друг обичан сорт е малината (Rubus idaeus), която се числи към розоцветните. Тя е разпространена в Европа и в Западен Сибир. В миналото е намирала приложение като лечебно растение и е била отглеждана в множество манастирски градини. Градинското френско грозде произхожда от Северна Азия и Европа. Цариградското грозде спада към род френско грозде и е разпространено в Европа, Азия и Северна Африка. Като плод то се отглежда от XVI век.

През годините стават популярни и все повече хибридни сортове, като например йостабери (кръстоска между касис и цариградско грозде), който е особено богат на витамин С. Други интересни сортове са логанбери, хибрид между къпина и малина. Логанбери е перфектната комбинация от своите родители, като големите, сочни плодове са изключително ароматни на вкус. 

Къпините се оголват от листата през късното лято. Събирането на черните боровинки се случва през месеците от юли до септември. Зрелите плодове на малината се събират от края на юни до средата на септември, докато френското грозде се събира само от края на юни до края на юли. Сладко-киселото цариградско грозде узрява през юли и август.

Пресните плодове са плътни и ярко оцветени. Боровинките са покрити с белезникав слой, който също е признак за свежест. Когато купуваш боровинки е най-добре да следваш обонянието си. Плодовете никога не трябва да миришат на мухъл, но не трябва и да имат неутрална миризма. Ако са наистина свежи и узрели, те излъчват аромат, който предизвиква отделяне на слюнка. Следва кратък списък за проверка на степента на узряване.

• Ягодоплодните имат интензивен аромат.
  
• Плътни са и само леко поддават при натискане с пръст.
• Не са бледи и твърди.
• По тях няма кафяви или меки петна.