Круша: истински неустоима!
Александър Лукас, Санта Мария или Вилямова – по света има няколко хиляди сорта круши. Плодовете с основание са си заслужили славните имена. Те не са просто изключително ароматни и вкусни, но и са широко използваеми в кухнята.
Крушата има следните специални качества
Крушовото растение спада към плодовите растения от семена и се класифицира към семейството на розоцветните. Крушата е разпространена в Северна Африка, в Западна и Източна Азия и в части на Европа, без Северна Европа. Повечето видове круши имат плодове, които се консумират директно сурови или се пият на сок. Обикновено крушовите плодове се събират малко преди да узреят, за да се гарантира по-добро качество, тъй като напълно узрелите круши почти не могат да се берат без нараняване от натиск. Времето за бране на крушите започва през август и свършва през октомври.
Какви видове круши се отглеждат
Крушови дървета се садят, за да се използват за добив на плодове. Освен това цветовете и плодовете се използват и за украса. В Европа се отглеждат разновидности на т.нар. Pyrus communis, докато в Азия по-скоро се отглеждат сортове на т.нар. Pyrus pyrifolia. Крушовите дървета са доста чувствителни към суша и студ. Ето защо, особено през лятото, трябва да се внимава за достатъчно поливане. Също през лятото трябва да се внимава за навременно торене, за да се гарантира правилното развитие на плодовете.
Откъде произхожда крушата?
Произходът на крушата е Евразия. През 18 и 19 век тя е била отглеждана преди всичко във Франция и Белгия. Днес има 2500 сорта круши. Сортовете Вилямова, Конференс и Александър Лукас са немски.
Каква е сезонността на крушата?
Основният сезон на крушата е от август до ноември. От декември до март обаче също се срещат на пазара.
За какво може да се използва крушата и как се съхранява?
Крушите намират широко приложение в кухнята. Независимо дали като суров плод, сушен плод, при готвене и печене или при правене на сок. Класически десерт с круша е т.нар. Хубавата Елена. Днес под името „Хубавата Елена“ се разбират и сварените и консервирани круши, които след това се заливат със студен или топъл шоколадов сос. Крушите се съхраняват най-добре на хладно място или в хладилника. Някои сортове като Александър Лукас и Конференс могат да се съхраняват дори два месеца, а други само за кратко.
Ето какво съдържа крушата*
Крушите съдържат витамини и минерали. Струва си да се споменат желязото, калият, медта, магнезият, фосфатът, йодът и цинкът. Както и ябълките, крушите също съдържат много пектин.
kcal: 55 kcal
Въглехидрати: 12,4 g
Белтъчини: 0,5 g
Мазнини: 0,3 g
Витамин А: 2 µg
Витамин В1: 0,03 mg
Витамин В2: 0,04 mg
Витамин В6: 0,02 mg
Витамин С: 5 mg
Витамин Е: 0,4 mg
Калций: 9 mg
Желязо: 0,2 mg
Калий: 128 mg
Магнезий: 8 mg
Натрий: 2 mg
