Цикорията – ниско съдържание на въглехидрати

Цикорията (Cichorium intybus var. Foliosum) е в разгара си през студения сезон. Богатият на витамини, пикантен на вкус зеленчук перфектно допълва зимната трапеза. Освен това вече има и малко по-мека, червена цикория, която обикновено се предлага през пролетта.

Бялата цикория има леко тръпчив, приятно горчиво-сладък вкус. Червената цикория е също толкова крехка. Вкусът ѝ е по-мек, но също толкова ароматен и пикантен. При двата сорта повечето от съдържащите горчиви вещества видове отдавна са премахнати, но въпреки това стъблото трябва да се изреже, тък като то е най-горчивата част.

За първоизточник се смята дивата цикория, която расте навсякъде в Европа, Ориента и Северна Африка. Белгия, Нидерландия и Франция се считат за водещи страни производителки. Цикорията също е открита случайно от белгийците: През 1870 г. фермери оставят корени от цикория в почвата на оранжериите си за зимата и противно на очакванията си успяват да съберат реколта от бледи, нежни стръкове.

Прясната цикория е най-добре да се приготви като салата с плодове, например портокал, грейпфрут, пъпеш или ябълка. Може да се използва за пълнеж и печене, да се приготвя на пара, да се задушава и да се готви като зеленчук. Кафето от цикория се получава от корените на растението, по-точно от магдебургската цикория с големи корени.

Ето какво трябва да вземете предвид при съхранение на цикория

Цикорията винаги трябва да се съхранява на тъмно. От светлината тя променя цвета си и така се разваля по-бързо. Увита във влажна кухненска кърпа, цикорията остава свежа по-дълго време. При оптимални условия може да се съхранява в продължение на около една седмица.

Цикорията се характеризира със съдържание на витамини и минерали, ниско съдържание на въглехидрати и калории и нулево съдържание на мазнини. Освен всичко останало, тя съдържа фолиева киселина, калий, каротеноиди и горчиви вещества.