Стафиди: сладко изкушение

Гроздето, което се суши за стафиди, се бере презряло. Следва сушене. Това традиционно става на слънце или на топло, сенчесто и добре проветрено място. Когато остатъчната влага на гроздето стане 15 до 25 процента, процесът на сушене е завършил. При сушенето от гроздето се извлича течност, така делът на плодова захар се повишава с около 60 процента. 

Обикновени стафиди, стафиди Султана и коринтски стафиди

Има различни видове стафиди и те се разграничават според сорта лоза. Известни са стафидите Султана и коринтските стафиди. Стафидите Султана са светъл сорт без семки, които се получават от гроздето Султана, наричано още „Тoмпсън Сийдлес“. Коринтските стафиди са по-скоро тъмни и имат по-силен вкус. Те са кръстени на гръцкия град Коринт и се получават от черно коринтско грозде: малки и черни зърна без семки. 

Стафидите идват от Турция, Гърция, ЮАР, Америка или Австралия.

Стафидите могат да се ядат в чиста форма и са алтернатива на сладките лакомства. В микс с ядки и мюсли стафидите предоставят енергия. Могат да се използват и като съставка за печене на хлебчета със стафиди и коледен щолен, а също така и при готвенето. Стафидите трябва да се затварят много добре и да се съхраняват на сухо.

Стафидите са богати на енергия. Съдържащата се плодова захар бавно попада в кръвта, за разлика от рафинираната. Стафидите предоставят на тялото и баластни вещества.