Ръжено-пшеничен хляб – ароматен вкус

Традиционно ръжено-пшеничният хляб се прави от ръжено брашно, вода и млечнокисели бактерии. Допълнително се добавя мая, за да може тестото да втаса. Обикновено обаче няма достатъчно мая, за да стане тестото пухкаво. Поради тази причина към тестото често се добавя хлебна мая.

В сравнение с пшеничния хляб ръжено-пшеничният хляб има този недостатък, че би се разпаднал без добавяне на закваска и не би могъл да се пече. Най-малкото не би имал тази пухкава, но твърда при отхапване текстура, така характерна за този хляб. При все това, версията без квас има своето предназначение. Подходяща е винаги, когато е необходим хляб, който трябва да се съхранява изключително дълго време, например по време на дълги пътувания с кораб. 

Предшественикът на хляба е обикновена зърнена каша, с която хората са се хранили преди около 30 000 години. Около 8 000 години по-късно са направили опити да я изпекат. Хлябът, какъвто го познаваме днес, съществува едва от около 6 000 години. Първият хляб с квас се е появил по стечение на обстоятелствата. Оставено по недоглеждане да престои тесто е ферментирало. Въпреки това то се е озовало във фурната. Резултатът е бил вкусен хляб. Традиционният ръжено-пшеничен хляб съдържа ръжено брашно, вода, сол и набухвател. Изпичането от майстори-пекари отнема три дни. В повечето случаи съдържа мая или закваска. Промишленото производство на хляб разчита на други добавки, които подобряват тестото.

За закуска, вечеря или за междинни хранения – ръженият хляб може да се комбинира с най-разнообразни продукти и ястия. Добре е да се купува и консумира в прясно състояние, защото в противен случай бързо се втвърдява. Ако решим да го съхраняваме, това трябва да стане на хладно и сухо място. Ръжено-пшеничният хляб безпроблемно може да бъде замразяван.

За разлика от белия хляб, който не съдържа почти никакви хранителни или баластни вещества, при ръжено-пшеничния хляб нещата изглеждат по различен начин. Той включва в състава си витамини, минерали и микроелементи.