Дребни сладки – класика за закуска
Официално за дребни сладки се считат всички печива с тегло под 250 грама. Такива са например хлебчетата, известни още като земел, векен, шрипе или рундщюк. Дребните сладки могат да се приготвят както от пълнозърнесто, така и от пшенично брашно.
Дребните сладки притежават следните специални характеристики
Дребните сладки включват както хлебчета, така и брецели, но не и сладки фини печива, които не се броят независимо от теглото. В зависимост от добавките, обработката и съставките дребните сладки се различават значително една от друга. Така например хлебче от бяло брашно не може да се сравнява с хлебче от пълнозърнесто брашно с маслодайни семена.
Откъде произхожда дребните сладки?
Всеки регион има свои специални дребни сладки. Дребните сладки се подразделят и диференцират според вида на производството, външния вид и състава със съставки като стафиди, маслодайни семена, пълнозърнести продукти, трици, хлебчета за мазане, содени печива, усукани хлебчета (например хлебчета с характерна вдлъбнатина) и такива с гладка повърхност.
Каква е сезонността на дребните сладки?
Дребните сладки нямат сезонен характер и затова се предлагат през цялата година.
За какво може да се използват дребните сладки и как се съхраняват
Подобно на хляба, хлебчетата са основен хранителен продукт, който може да се комбинира по различни начини в зависимост от нуждите. Вкусът им варира от сладък до солен и пикантен. С мармалад, сирене или даже колбас – дребните сладки могат да се комбинират по всякакъв начин.
Ето как трябва да се съхраняват дребните сладки
Дребните сладки могат да бъдат дълбоко замразени и изпечени в прясно състояние като тесто. Като готова прясна храна обаче тя може да се съхранява само няколко дни, дори когато се съхранява идеално и е най-добре да се консумира прясна. За кратък период се препоръчва хладно и сухо съхранение в съд за хляб.
Ето какво съдържат дребните сладки
Изделията от бяло брашно са богати на калории, докато пълнозърнестите продукти са богати на хранителни стойности и съставки като ненаситени мастни киселини, баластни вещества, витамини и минерали. Последните трябва да са част от балансираната диета.
ккал: 515 ккал
Въглехидрати: 62 г
Протеини: 6,7 г
Мазнини: 26,7 г
Витамин А: 173 µg
Витамин B1: 0,14 мг
Витамин B2: 0,19 мг
Витамин B6: 0,18 мг
Витамин С: 1 мг
Витамин Е: 0,8 мг
Калций: 136 мг
Желязо: 1,6 мг
Калий: 257 мг
Магнезий: 43 мг
Натрий: 266 мг